След като най-голямото в историята споразумение между Европейския съюз и южноамериканския търговски съюз, по-известен като Меркосур, беше одобрено, какво означава това за нас? 

Ще спечели или не България от бъдещия си износ на стоки за държави като Бразилия, Аржентина или Уругвай, например? Какво и колко изнасяме за там?

Отговори потърси в данните в рубриката „Числата на седмицата“. За да придобием представа каква част от износа ни отпътува за държавите от Южна Америка, първо ще проверим колко общо изнасяме за страни извън Европейския съюз. По предварителни данни на Националната статистика, от януари до ноември миналата година изнесените стоки са били на стойност 27,5 милиарда лева, което е с 2% по-малко от година по-рано по същото време. Около половината от този износ е заминал за 7 държави. Това са основните ни партньори – Турция, Съединените щати, Сърбия, Република Северна Македония, Китай, Алжир и Великобритания.

За разлика от износа обаче, вносът се е увеличил – със 6,5%. За почти цялата минала година България е внесла от трети страни стоки на стойност 41 милиарда лева. Най-големи суми сме заплатили за стоки пристигнали от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. Вносът, който сме увеличили най-много – с една четвърт, е този на машини, оборудване и превозни средства.

Предупреждават за появата на ГМО храни у нас

Що се отнася до стокообмена ни с южноамериканския пазар, тъй като обобщени български данни за това липсват, ще покажем изчисленията на Европейската комисия. Според тях, през 2024 година оборота от търговията със стоки и услуги между България и Меркосур, е бил малко над 1 милиард лева. Това нарежда Южноамериканския съюз на 21-ва позиция сред търговските ни партньори извън Европейския съюз. А около 4800 работници у нас допринасят с труда си за износа на стоки към Латинска Америка. Било то директно от България или през друга държава членка на Европейския съюз.

От износа за Меркосур най-много печелим от химичните вещества и фармацевтични продукти – през 2024-а сме изнесли такива за 35 милиона лева. Изнесли сме машини и оборудване за приблизително същата сума. Храни и хранителни продукти за 25 милиона и Медико-хирургични и измервателни инструменти за 21 милиона.

istock
istock

Споразумението с Меркосур предвижда премахване на митата за 91% от стоките. Това означава, че повечето от току-що изброените стоки за в бъдеще ще бъдат напълно освободени от тарифи. А при други – като например хранителните продукти, които досега бяха с най-високите мита, в някои случаи достигащи дори 55%, ще бъдат значително намалени.

За да бъдат защитени европейските земеделски стопани от евентуално внезапно увеличение на вноса от Южна Америка, заради по-ниските мита, споразумението предвижда и някои ограничения. Като например - в количеството на внесеното месо – не повече от 99 хиляди тона говеждо, 25 хиляди тона свинско и 180 хиляди тона месо от домашни птици. Тези количества се равняват на около процент, 1,5% от производството на тези видове месо в Европейския съюз.

Споразумението предвижда и клауза, която да защити традиционни за Европа храни и напитки от имитации в страните от Южна Америка. Целта е те да продължат да се отличават заради географските характеристики на региона, в които са произведени, и да запазят по-високите си цени, в сравнение с тези на евентуални имитации. В списъка влизат 344 хранителни продукти и напитки от обособени географски региони на територията на Европейски съюз, три от които се намират у нас – българското розово масло, виното от Дунавската равнина и виното от Тракийската низина.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase