Към еврото все още напират само най-бедните държави-членки. Докато източноевропейските страни във възход, подобно на благоденстващите Швеция и Дания, казват "да" на общия вътрешен пазар, но "не" на еврото".

Това пише в свой анализ хайделбергския професор Фридрих Хайнеман, ръководител на направление "Публични финанси" в центъра "Лайбниц" за европейски икономически изследвания във вестник "Зюддойче Цайтунг".

В Брюксел посрещнаха с взаимно потупване по раменете присъединяването на българския лев и хърватската куна към валутния механизъм. Но това самодоволство е смущаващо за всекиго, който се вгледа по-внимателно, пише Хайнеман.

Той твърди, че междувременно притегателната сила на общата валута доста е отслабнала, а особено в икономически успешни страни от Северна и Източна Европа като Дания, Швеция, Полша и Чехия повечето хора не искат еврото.

"Ако се запитаме каква е разликата между кандидатките за еврозоната и скептично настроените страни, отговорът се набива в очи: бедността", пише авторът и припомня, че България и Хърватия са на последните две места в ЕС по икономически капацитет на глава от населението.

istock
istock

Професорът отбелязва, че пандемията особено тежко е засегнала хърватската икономика, докато през последните години Чехия се е изкачила на 14 място по благосъстояние в ЕС, изпреварвайки страни като Португалия.

Според него Чехия и Полша изпълняват изискванията за членство в еврозоната, докато "България и Хърватия като периферни национални икономики са в много по-лоши изходни позиции". Защо въпреки това България и Хърватия са се устремили към еврозоната? На този въпрос Хайнеман отговаря така:

"За пореден път решението за приемане в еврозоната ще бъде взето не според критериите за оптимална валутна състоятелност. От гледна точка на България и Хърватия желанието за бързо присъединяване е рационално. Защото привлекателността на еврозоната все по-малко се предопределя от същинските предимства, които носи една обща валута.

" Всъщност, смята Хайнеман, става дума най-вече за апетитите към преразпределените средства. Защото вече на практика не важи постулатът от Маастрихтските договори, че дълговете и кредитите на страните-членки не се гарантират от общността. А и в условията на пандемия кредитите се раздават много по-лесно.

istock
istock

"В тези нови условия икономически слабите страни пресмятат, че в бъдеще ще спечелят от новите правила за преразпределение и гаранции.

И обратното: страните, които са осигурили благоденствие или успешно се движат към него, ще поемат големи рискове. Така членството в еврозоната поставя на кантар предимствата на общата валута и опасностите, свързани с преразпределението.

Работодатели и синдикати оцениха положително влизането ни в ERM II

Разбираемо е, че за най-бедните страни в ЕС България и Хърватия членството е изгодно,
докато за страни като Чехия и Полша то до голяма степен е изгубило своята привлекателност", обобщава авторът.

istock
istock

В края на своя анализ проф. Хайнеман пише: "Може и да има добри аргументи за състоялите се промени в Маастрихтските договори. Но Европа не бива да си прави илюзии за последствията. С всяка крачка напред към преразпределение и към общоевропейски гаранции за задълженията общата валута, а във все по-голяма степен и целият европейски интеграционен проект, губят своята притегателна сила за икономически здравите страни-членки".

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg