Банките с български капитали ще имат все по-голямо влияние, а трезорите с чуждестранно участие, които през 2009 г. бяха завоювали 84% дял по активи, са отстъпили до 77% през 2011 г. и ще се свият до 75% през тази година. Това прогнозира УниКредит Булбанк, която е собственост на италианската Уникредит.
Разместването всъщност не е изненада - то се очертава като тенденция през последните 3 години. Така през миналия ноември за първи път сред големите се нареди българска банка. Първа инвестиционна измести от петото място гръцката Пощенска и челната петорка се оформи в състав - УниКредит Булбанк, Банка ДСК, ОББ, Райфайзенбак и ПИБ.
Пощенска остава шеста, а по петите вече я гони Корпоративна търговска (КТБ), в която бизнесменът Цветан Василев си партнира с омански фонд (с 30% от акциите). На по-долните етажи също настъпиха размествания. Интернешънъл асет, която минава за банка с български собственици, е задминала Българо-американска кредитна. Свързваната с групировката ТИМ изцяло българска ЦКБ е на десето място, а държавната ББР (Българска банка за развитие) през ноември заема престижното 14-о място. С български капитали са още Инвестбанк, Общинска и Тексим банк.
Това са и банките, които се очаква през тази година да достигнат 25% по отпуснати кредити и други вземания.
Освен че делът на чуждите банки се свива, през 2012 г. за пръв път петте най-големи в България ще паднат под 50% от активите в системата. Това се случва основно заради гръцките банки, коментира пред Investor.bg Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.
Този процес не е нито нов, нито изненадващ. Миналата пролет например активите на банките с гръцки капитали у нас само за 3 месеца намаляха с 1.2 млрд. лева, или с 6%.
Според БНБ няма тревожно изтичане на капитали от България.
"Когато на местно ниво няма достатъчно платежоспособно търсене, няма смисъл банките да държат големи кредитни линии, така че е нормално да връщат част от привлечения заемен ресурс към централите си", коментира наскоро шефът на централната банка Иван Искров.
През 2012 г. от Уникредит очакват ръстът на кредитирането да се ускори - до 3.1% след 1.7% за 2010 и 2011 г. А при депозитите ще има леко забавяне, но с над 8 процента ръст те пак ще изпреварват по скорост заемите. Според анализа заемите с просрочия над 90 дни да достигнат връх от 17.5-19% от всички кредити в края на 2012 или началото на 2013 г.
Проблемите ще идват от трудното принудително събиране на вземанията, както и от гъстата концентрация на фирмени заеми в две особено засегнати от кризата сфери - недвижими имоти и строителство. Спадащите цени и търсене на жилищата са сериозен проблем, защото често парите от продажбата не успяват да покрият вземанията на банките.
Българските фирми, които разчитат на износ към страни от еврозоната, също може да се окажат в затруднение да обслужват заемите си заради свиващи се пазари.
"Но има и няколко важни стабилизиращи фактора", посочва анализът. Макар и бавно, реалните доходи растат, домакинствата и бюджетният сектор са в добро финансово здраве. Повечето банки имат достатъчно резерви да абсорбират бъдещи загуби.
Сравнение
Капиталовата адекватност на трезорите у нас е много висока и не пада под 14-15%, докато за много банки на запад задачата до края на юни да постигнат 9% е много тежка. Според Европейския банков регулатор за тази цел банките трябва да наберат допълнително 106 млрд. евро свеж капитал.