Банките в България събират от кредитополучателите по 400 милиона лева годишно над договорените плащания по ипотечни и потребителски заеми, пресметна вчера финансистът Любомир Христов. Причина за това са едностранните промени на лихвените проценти, след като парите вече са били отпуснати.

"Всички големи банки в България от ноември 2008 г. до 2010 г. повишават едностранно лихвените си проценти. Една от тях го е направила особено арогантно - променила е начина, по който се смята лихвата. Така тя вече се състои от 3 вместо от 2 събираеми. В резултат скокът на лихвата е с 4.5%.", обясни Любомир Христов.

"Кредитите на домакинствата в България са 18 млрд. лв. Ако допуснем, че не всички банки са увеличили лихвите по толкова жесток начин - с над 4%, а само с до 2%, това прави близо 400 милиона лева годишно", каза пред журналисти Христов.

За да се прекрати несправедливата практика, Любомир Христов и още 7 експерти - от Българския финансов форум, от асоциация "Активни потребители", както и юристи, печелили дела срещу банки, са подготвили 7 законодателни мерки.

Вчера те подписаха отворено писмо с исканията си за промени в нормативната база и заявиха, че до дни то ще бъде изпратено до премиера Пламен Орешарски, до депутатите, до президента Росен Плевнелиев и до омбудсмана Константин Пенчев.

Първата от предложените мерки е за промяна на закона за потребителския кредит в частта му за референтния лихвен процент. През 2010 г., когато влезе в сила новият закон за потребителския кредит, се узакони възможността банките едностранно да променят лихвите, обясниха експертите.

В закона е записано, че референтен лихвен процент е индекс, който се изчислява от кредитора по определена от него методология. Председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян отказа да коментира това предложение.Друга промяна, за която настояха финансовите експерти, е да се създаде самостоятелен орган за извънсъдебно решение на споровете - финансов омбудсман.

Според експертите у нас липсва всякакъв механизъм за защита на клиентите на банките. Те не са съгласни с предложението Комисията за защита на потребителите да започне да се занимава с нарушените права на гражданите във финансовата сфера.

"КЗП упорито отказва да завежда колективни искове, независимо от планината оплаквания, която се събира там. Отказва и да оповести имената на банките, които по нейни проверки имат неравноправни клаузи", обясни Георги Атанасов от Българския финансов форум.

"Същата тази комисия, на която ние сме платили, отказва да отговори кои са банките нарушители. Абсурдно е. Наблюдаваме негласно съдействие и нехайство. Ние в областта на банковите услуги не сме член на ЕС", категоричен е Любомир Христов.

Oт КЗП не отговориха защо не оповестяват имената на банките, чиито договори за кредити съдържат неравноправни клаузи спрямо клиентите им. Други искания са забрана на такса "предсрочно погасяване" и създаване закон за несъстоятелността на физическите лица.