Оказва се, че да си пълен с пари не винаги е благословия и не винаги е знак, че нещата вървят. Точно такава е ситуацията с родните банки.

По време на мощните световни турбуленции, докато куп държави в Европа се чудеха откъде да намерят пари, за да спасят финансовата си система, с българските трезори се случи точно обратното - напълниха се с пари.

За последните 4 години, т.е. откакто кризата се почувства и у нас, гражданите и домакинствата наляха в банките нови близо 14 млрд. лв. Така за рекордно кратък период българинът увеличи натрупаните си спестявания в трезорите с над 60% и от около 22 млрд. лв. в края на 2008 г. те скочиха на 36 млрд. лв. в началото на 2013 година.

В тази ситуация обаче банкерите се чудят да се радват ли или да плачат. От една страна, приливът на средства към системата е доказателство за огромното доверие към нея. И то е напълно заслужено, защото показателите на банковия сектор са впечатляващи на фона на случващото се в Европа - капиталова адекватност 16-17% при минимум от 8% в ЕС, ликвидност към 26%, стабилен капиталов буфер и провизии, приемливо ниво на печалба.

Няма спор, че спестовността на българина позволи на родните банки с лекота да си върнат заемите от техните европейски централи и е предпоставка за растеж и увеличаващ се пазарен дял в условията на затруднен достъп до евтин ресурс.

Всичко това би било прекрасно, ако българската икономика не бе изпаднала в задънената улица, в която се намира. От известно време насам банкери алармират, че за тях става все по-трудно да намерят накъде да насочат новите милиарди, които българинът изтегля от потреблението и икономическия оборот и трупа в банките.

За въпросните 4 години, в които населението е увеличило влоговете си с 14 млрд. лв., а фирмите с още 2 млрд. лв., новоотпуснатите кредити за гражданите и бизнеса общо са едва около 7 млрд. лв., т.е. наполовина по-малко, става ясно от статистиката на БНБ. Така банките се пълнят с един ресурс, върху който трябва да плащат немалки лихви, а в същото време не могат да го пласират в условията на замряла икономика.

И още една особеност - преобладаващата част от новите заеми в кризата (към 6 млрд. лв.) отидоха не в домакинствата под формата на потребителски и жилищни кредити, които са най-печелившият сегмент за банките, а у бизнеса, където лихвите и съответно нормата на печалба е доста по-ниска. Всичко това ясно си личи в статистиката на централната банка.

През м.г. основните приходи на банките - от лихви, са паднали на най-ниското си ниво за последните четири години и са дори под летвата от 2008 г. - 4,8 млрд. лв. спрямо 4,9 млрд. лв. през 2008 г., 5,16 млрд. лв. през 2009 г. и 5,03 млрд. лв. през 2011 г. В същото време разходите за лихви (по депозити) са по-високи - 2,19 млрд. лв. през 2012 г. спрямо 2,16 млрд. лв. през 2011 г. и 2,13 млрд. лв. през 2008 г.

Защо проблемът “растящи депозити срещу нулево кредитиране” е важен? Първо, защото от това съотношение зависят възможностите за печалба на банките, а тя е важна за финансовото здраве на системата. Второ, очевидно е, че изобилието на кеш ще доведе до още по-ниски лихви по влоговете и спестяването ще става все по-неизгодно на фона на инфлацията. Трето, банките ще продължат да ухажват нови клиенти, особено тези с по-високи доходи, за да раздават кредити, и ще са склонни на леко по-ниски лихви и такси.

Хубавото е, че родните банкери са си взели добър урок от кризата и според твърденията в сектора новите заеми, които сега се раздават, са с много високо качество и много нисък риск да се превърнат в необслужвани. Тоест засега кредити се отпускат внимателно и остава надеждата, че натискът на спестяванията и спадащите приходи няма да притисне банкерите да се спуснат отново по нанадолнището на “лесните кредити”.

Ясно е, че генералното решение на проблема със “спящите” в банките пари е икономиката да се раздвижи и бизнесът отново да започне да инвестира. Това обаче става все по-трудно в условията на социално-политическа неразбория. Всъщност парадоксът на отшумяващите протести е, че влиянието им върху икономиката в крайна сметка задълбочава проблемите, които хората всъщност се опитват да решат чрез тях.

Данните на БНБ за февруари вече го показаха. Кредитирането на гражданите и бизнеса отбеляза директен спад в размер на около 330 млн. лв. през първия месец на протестите. Възможно е част от този спад да е фиктивен и да се дължи на продажба на портфейли с цел изчистване на лошите кредити, но данните очевидно говорят и за намаляла инвестиционна активност.

В същото време спестяванията на гражданите и фирмите са скочили с рекордните за този месец на годината 510-520 млн. лв. Очевидно е, че социалното напрежение си е казало думата. Затова и банкери, и икономисти стискат палци политическата криза да се разреши възможно най-бързо, за да не стяга допълнително примката на и без това задушаващата се икономическа среда.