Почти 12% от заемите, отпуснати от българските банки, вече попадат в графата "лоши". Това означава, че длъжниците не са правили погасителните вноски повече от 3 месеца.

Точната сума на необслужваните кредити към 31 декември е 6.4 млрд. лв., или 11.90%, показва статистиката на БНБ. От тази сума 4.7 млрд. лева са безнадеждни задължения - вноските са просрочени повече от 6 месеца.

Въпреки тежката година и увеличаването на проблемните заеми българската банкова система е на печалба - с над 600 млн. лева. Има изненадващо разместване по върховете - в тройката на най-печелившите вече влиза Корпоративна търговска банка.

"Благодарение на доходите от основна дейност банките съумяват да покрият повишения кредитен риск и свързаните с него допълнителни разходи за обезценка", коментират от централната банка.

От ведомството на Иван Искров подчертават още, че темпът на увеличаване на лошите кредити вече се забавя и системата успява да запази буферите си. Например капиталовият излишък е в размер на 2.8 млрд. лв.

Печалбата на банките за 2010 г. - 617 млн. лв., все пак е със 163 млн. лв. по-малко от 2009 г. От 29-те действащи в България банки има и шест, които са приключили годината на загуба. Те обаче са сравнително малки или са клонове на чуждестранни трезори и техните финансови резултати не са определящи.

Още през октомври м. г. шефът на една от най-големите банки у нас - Пощенска банка - Асен Ягодин предупреди, че заради кризата някои банки ще отчетат загуба.

"Доходите ни от лихви се свиват, което в съчетание с увеличението на дела на просрочените заеми и заделяните провизии за тях минимизира финансовите резултати на кредитните институции", заяви тогава Ягодин.

За всеки случай

Необслужваните заеми не са непременно загуба за банките, но задължително трябва да се "провизират". Така ако забавата по заема е между 90 и 180 дни, банката трябва да задели 50% от стойността му - за всеки случай. Ако просрочието е над шест месеца, кредитът трябва да се провизира на 100%. Към края на декември провизиите достигат 1.3 млрд. лв. - с 27% повече от 2009 г., става ясно от данните на БНБ. А ако лошият заем все пак бъде изплатен или обезпечението по него се продаде на добра цена, сумата се превръща в своеобразна печалба за банката.