Щатският долар се намира в период на структурно понижение, заради продължилата с години структурна политика по обезценяването му. Това счита Майкъл Първис, главен пазарен стратег на финансовата компания BGC Financials.

В интервю за Bloomberg TV Първис обяснява, че в момента акциите на щатските компании са по-сигурна инвестиция от държавните ценни книжа. Средата е инфлационна, дори хиперинфлационна, което неминуемо ще повиши доходността по ДЦК. Това се демонстрира и от разликата в доходността между 10 – годишните и 30 – годишните държавни ценни книги – към 29 септември съответно 1.97% и 3.02%.

Но заедно с това компаниите от индекса S&P500 могат да предложат по-високи дивиденти по сравнение с ДЦК. Американските компании са се представили като истински герои в кризата. Те са направили нужните корекции, заздравили са балансите си – макар пазарът на акции все още да не е оценил това.

Ценността на инвестицията в американски акции се подсилва и от европейските пазари, където волатилността ще се запази висока, докато не се изработи рамката за общо действие срещу дълговата криза.

Според Първис, тези факти могат да се отработят по различен начин от различните типове инвеститори. Неговият конкретен съвет обаче е да се заложи на продължаването на процеса на обезценяване на щатския долар. Днес с 1000 долара могат да се купят много повече неща, отколкото преди 5 години, което също значи много.

Инвеститорът, който има сериозен опит в търговията с финансови деривативи, счита, че в момента фазата на пазара не следва да се описва с класическия цикъл „подем -  рецесия”; периодът днес представлява продължителна реакция на тежката криза.

Тази пазарна фаза не може да се нарече „мечи” пазар – това вече е вълчи пазар, твърди Първис. При него волатилността е много висока – и ще се запази такава още години.

Инвестиционните стратегии в подобен вълчи пазар най-общо казано са две: първо да се купят акции на най-качествените компании и да се държат, докато волатилността отшуми. За да може да направи това, инвеститорът трябва да е дисциплиниран и да си е „свършил домашната работа”, т.е. да е анализирал перспективите на компаниите и отраслите.

Втората възможност е волатилността да се третира като актив сама по себе си – с инвестиции в различни ETF, следващи например VIX, „индекса на страха”. Но в този случай се изисква много повече усет и бързина от стандартната търговия с акции.

 

Не е препоръка за инвестиция!