Европейската криза не спъна възстановяването на глобалната икономика. Тя бе резултат от липсата на възстановяване. Онова, което наблюдавахме през последните две години, бе измамно и ако политиката на международните лидери не се промени, трябва да бъдем подготвени за още икономически депресии в следващите 3 - 4 години.

Прогнозата е на икономиста Едуард Харисън, който е чест коментатор на BBC World News и CNBC Television. Според него политическите елити са предсказуеми и онова, което правят в момента, не помага за стабилизиране в кризата, а напротив. Най-ключовият въпрос, който те трябва да разрешат в момента, е как това обезценяване на кредитния балон да не доведе до геополитическо напрежение, прояви на национализъм и превземане на властта от силови правителства.

В своя блог Харисън обяснява как се появи депресията. Тя дойде заради голямата задлъжнялост на частния сектор, която създаде нестабилност. Нямаше как това да издържи дълго време. Ефектите на депресията бяха намалени от стимулите, които правителствата наляха в икономиките, опитвайки се да помогнат.

Тези интервенции спомогнаха за задържане на цените на основните активи и така фондовите борси отбелязаха покачвания. Това създаде фалшиво усещане, че ситуацията е стабилизирана и икономиката се възстановява. На практика проблемът с високите нива на задлъжнялост в частния сектор останаха неразрешени. Финансовата система продължава да е недобре капитализирана и да е зависима от правителствена помощ. Тъй като обаче и държавите не могат да понасят твърде големи дългове, може да се очаква нова икономическа депресия в следващите три или четири години.

Самата политика, водена досега, е такава, че произвежда криза. Това, което тя прави, е да оставя правителствата и банките с обезценени активи и с още по-големи дългове.

Която и държава да вземете в момента ще видите, че бюджетният дефицит расте, докато приходите от данъци намаляват. В същото време разходите за обезщетения при безработица се увеличават. Ако правителството започне да редуцира дефицита в бюджета преди частният сектор да се е възстановил, нетният резултат ще бъде още по-голям спад на публичните разходи и още по-голям спад на приходите в бюджета. Така дефицитът пак ще се увеличава, вместо да се намалява.

Истината е, че ако правителството съвсем спре разходите си, дефицитът ще падне на нула. Хората ще умират от глад, но пък бюджетът ще е балансиран. Такава е невменяемата логика, която повечето от европейските политици следват в някаква степен.

Частният сектор е унищожаван от свитото потребление. Без правителството да запълва празнините, вече щяхме да сме в икономическа депресия, както са в Гърция, Испания и Ирландия. В момента политиците се опитват да решат проблемите в частния сектор със средствата на публичния сектор, но това няма да направи нещата по-добри.

Истинският проблем е свързан с обезценяването на кредитния балон и как това да не донесе със себе си гражданско неподчинение, национализъм и геополитическо напрежение. За да не се случи това, трябва да има фронт срещу режима на строги ограничения (austerity), който се налага от политиците. Това ще им даде сигнал, че политиката им не е правилна.

Те от своя страна разполагат с още нещо, към което, колкото и да е самоубиствено, биха могли да прибегнат. Това рецептата на Милтън Фридман с "парите от херикоптера" (helicopter money), както той ги нарича. Това е да напълниш джобовете на хората не с банкноти, а с покупателна способност, която изтича на точно определена дата. Това ще запази икономиката жива докато се реализира дългосрочната инвестиционна програма на правителството за стабилизиране на публичните финанси. Би било добре, ако такива схеми бъдат въведени във всички страни от Г-20 едновременно.

В противен случай тази волатилност, която наблюдаваме в момента, води до вълна от популистки движения, които са непредсказуеми и оказват геополитическо влияние. Така че няма да бъде чудно, ако през следващите години станем свидетели на "по-мускулести" правителства, които влошават нещата, вместо да ги оправят.