На срещата си в Токио с японския си колега Юн Азуми, финансовият министър на САЩ Тимъти Гайтнър постигна очаквана победа. Япония ще предприеме „конкретни стъпки“ за намаляване на зависимостта си от петрола на Иран.

САЩ се опитва да убеди Япония и Китай да наложат по-строги санкции срещу Иран в опит да се спре ядрената програма на Техеран. Гайтнър, който е на официално посещение в Източна Азия, повдигна същия въпрос в сряда и в Пекин, но не получи същата реакция, коментира BBC.

Япония получава 10% от вносния си петрол от Иран. През последните 5 години иранският дял е намалявал и предстои да се свие още повече, обеща Азуми. Япония е вторият най-важен купувач на иранския петрол и вече помоли останалите страни от персийския залив да увеличат доставките си, за да компенсират отказаните ирански количества.

Япония изпитва силна нужда от вносен петрол, след ядрената криза на Фукушуима. Гайтнър не е спестил думи, за да похвали позицията на Токио. Но ръководството на Китай, което с една трета дял е най-големият купувач на иранския петрол – не е съгласно да прилага подобни санкции, а вместо това изказва надежди, че Международната агенция за ядрена енергия и Техеран ще възобновят диалога си.

Пекин е на мнение, че петролният бизнес на Иран не трябва да се обвързва с ядрената програма. Китайците твърдят, че САЩ предприема едностранно действие. „Да се постави вътрешният закон на една страна над международните закони и да се притискат другите към подчинение не е разумно“, е казал официалният китайски говорител.

Въпреки това китайският премиер Вен Дзибао ще посети в края на седмицата Саудитска Арабия, Катар и ОАЕ, което може да се разтълкува и като знак, че Китай ще потърси други източници на доставка.

Иран твърди, че ядрената програма е единствено за генериране на електричество. Но според Международната агенция за ядрена енергия Иран обогатява уран отвъд степента, необходима само за енергийни цели. В тази връзка в навечерието на 2012 г. президентът на САЩ Барак Обама подписа закон, налагащ санкции за финансовите институции, имащи отншения с Иранската централна банка /чрез която стават разплащанията в търговията с ирански петрол/.

Що се касае до Европа, по информация на Financial Times европейските рафинерии спират да купуват ирански петрол на спот пазарите, а среща на Европейския съюз по-късно този месец може да доведе до пълно петролно ембарго на иранския петрол.

Доставки на нефт от Иран за Европа се извършват само по сключени по-рано срочни договори, които не могат да бъдат нарушени без да се понесат неустойки. Обикновено на спот пазара се купува само една трета от суровината, преработвана в рафинериите.

Иран реагира, като увеличи количеството петрол, съхранявано пред бреговете на страната в петролни танкери. Обикновено то е 28 млн. барела, сега е достигнало почти 33 млн. барела. Иран е третият най-голям износител на петрол в света и добива 2.3 млн. барела дневно. По-голямата част се изнасят в Азия, като Европа купува 450 000 барела дневно. В Европа най-голям купувач на ирански петрол е Royal Dutch Shell.