Докато представителите на "Атомстройекспорт" агитираха новото българско правителство а възобновяване на проекта за втора атомна електроцентрала, компанията внесе материалите по иска срещу НЕК по проекта АЕЦ "Белене" в Арбитражния съд в Париж към Международната търговска палата. 

Така искът за над 1 млрд. евро ще виси като меч над главата на българската държава. Руската страна може да оттегли претенциите си в Арбитражния съд по всяко време, но веднъж стартирано делото създава реална опасност за налагане на огромно обезщетение, което България трябва да плати. 

На този говорителят на "Росатом" Сергей Новиков коментира пред ИТАР-ТАСС, че преговорите по проекта за АЕЦ "Белене" могат да бъдат възобновени, въпреки съдебния иск на "Атомстройекспорт" към българската НЕК. 

Последните изслушвания по иска са насрочени за юли 2014 г. След това съдът ще може да се произнесе, така че българското правителство има една година, за да реши какво ще прави с проекта за втора атомна електроцентрала. 

"Няма никакви ултиматуми към българската страна и не може да има такива. Арбитражният процес има свой график. А що се отнася до преговорите по проекта АЕЦ "Белене", ние не виждаме никаква пречка за тяхното възобновяване", счита Новиков.

"Ако българският възложител възобнови преговорите, тогава ние сме готови да участваме в тях. Окончателното изслушване по делото в Париж е насрочено чак през юли 2014 г. В този смисъл има огромно количество възможности да се намери решение. През това време и самият предмет на настоящия съдебен спор може да изчезне". 

"Атомстройекспорт" ще продължи да защитава своите интереси в арбитража във връзка с незаконното прекратяване на проекта за изграждане на АЕЦ "Белене" в рамките на постановения от Арбитража график на делото, се посочва в изявление на руската компания. 

Парадоксалното тук е, че окончателен договор за строежа на АЕЦ "Белене" няма. Подписан е само предварителен такъв, на база на който, според българските закони не могат да бъдат извършвани инвестиции. Т.е. цялата извършена дейност по проекта от "Атомстройекспорт" е формално незаконна, защото няма окончателен договор. 

Въпреки това за нея е заплащано от българската страна на база на текущи отчети, представяни пред НЕК. Т.е. българската компания е признавала разходите на руското дружество, което може да бъде използвано, заедно с наличието на предварителен договор, в съда в Париж, като основание за иска на "Атомстройекспорт". 

Така България вероятно ще бъде изправена пред избора да плати обезщетение за над 1 млрд. евро в кратък срок или да направи отстъпки пред Русия, струващи много повече, но за много по-дълго време.