Мъжът и жената в семейството постоянно стоят изправени пред проблема как да разпределят ограниченото си време, енергия, пари и сексуалност, така че да останат цели и същевременно по възможност да зарадват и партньора си. Не се ли занимава със същото и икономическата наука? Първото изречение в учебниците гласи: „икономиката изследва как хората, компаниите и обществото разпределят оскъдните си ресурси“. Сякаш написано точно за семейството.

Според Паула Шуцман и Джени Андерсън, автори на книгата „Съпругономика: да използваме икономиката в любовта, семейството и миенето на чинии“ твърдят, че основните правила в семейната икономика са две: а) да се увеличи количеството на оскъдните ресурси като любов, пари, сексуалност и т.н.; б) партньорите да се научат да разпределят тези ресурси по по-интелигентен начин.

Шуцман е редактор на първата страница на Wall Street Journal, а Андерсън е опитен репортер в New York Times. Двете дами, пред които са се отваряли много врати на финансисти, са решили да се заемат с принципите на съвместния живот между партньорите, като осъществят национално допитване до 1000 души в САЩ. Дали изводите им ще спасят някой разпадащ се брак е спорно – но четивото със сигурност е забавно, след като авторките са открили дори „изненадваща романтика“ в науката за тъгата – както наричат икономиката от два века насам.

Книгата е организирана по конкретни икономически теми, като първо са изложени икономическите принципи, а след това се дискутира на база на конкретни примери как принципите могат да се приложат и в брака. Някой може да се усмихне на кривите на търсене и предлагане на секс. Друг да намери полезни идеи в концепцията за разделение на труда според сравнителните предимства по отношение на досадните домашни задължения.

Авторите се опитват също така да убедят читателя, че нагласата да се избягват загубите на всяка цена може да доведе до ирационални и непродуктивни решения, а trade-off: изборът на едно нещо за сметка на отказ от друго, е неделима част от живота.

Е, понякога икономиката казва доста брутални неща, ако бъде приложена до крайност – например следствието от икономическия закон гласи, че двойките могат да увеличат количеството секс, ако му понижат цената. Цената, разбира се, е не само пари – например 15 минути сън, отговор на имейли, пазаруване в магазина. Но авторките са категорични: когато цената на секса се повиши, търсенето му се понижава. И след Рикардо можем само да кажем: ако искате повече секс, намалете цената му и търсенето ще нарасне почти незабавно.

Книгата прави и забавна заигравка между усещането да си влюбен и пазарните балони. Балон се нарича онова състояние на цената, в което тя сериозно надхвърля действителната стойност – точно това става и в началото на връзката. Всеки от двамата надценява другия и е сляп за недостатъците му. Колкото и предупреждения да се отправят, те няма да подействат.

За щастие икономистите са открили и как икономиката да се възстанови след пукането на пазарния балон – Йозеф Шумпетер с идеята си за креативното разрушение обяснява, че пукането на балона е необходимо на икономиката, защото поставя началото на нов цикъл на креативност. Икономиката става по-жизнена и продуктивна след краха – така и връзката след разбиването на слепите илюзии. Само тогава взаимоотношенията порастват: „Не можеш да скриеш дупките в стената с плакати. Понякога стената трябва да се събори и да се построи отново“.

Сравнителните предимства са ключът към свободната търговия – и към сърцето на партньора, обясняват още авторите на „Съпругономика“. Векове наред мъжът и жената в семейството са знаели какви са техните роли и чудесно са се специализирали в тях. Но промяната на икономиката с напредъка на технологиите заличи този баланс. Според водещи съвременни икономически мислители, бракът престана да бъде форма на общо производство и се превърна във форма на обща консумация.

И сега: кой да мие чиниите? Шуцман и Андерсън дават за пример двойка, която е разделяла всичките си задължения 50:50 – с плачевни за нервите резултати. Накрая всеки е започнал да прави това, в което е най-добър, а другият е готов да плати най-много, ако партньорът му свърши работата вместо него, и нещата тръгнали по мед и масло.

Загубата боли два пъти повече, отколкото радва печалбата. Но според книгата, една от най-големите заплахи за брака е нагласата да се избягва загубата на всяка цена. Например крещиш на другия цяла нощ, защото не искаш да загубиш спора. Не искаш да се извиниш, защото ще признаеш, че си сбъркал. Не искаш да харесаш това привлекателно тяло пред теб, защото имаш нагласата да мислиш какво е било то няколко години по-рано.

Решението на този проблем авторките намират в трудовете на Канеман и Тверски, които наскоро получиха Нобеловата награда по икономика заради принос в теорията на игрите: поставете въпроса по друг начин. Изборът на хората зависи от това как им е поставен въпросът. Ако проблемът се формулира отново около това, какво ще спечели – а не какво ще загуби партньорът, изведнъж Другият ще стане много по-склонен да прави компромиси.

Партньорите с уклон към икономиката трябва да възприемат също така концепцията за загубени инвестиции – разходи направени в миналото, които са се оказали непродуктивни. Ако постоянно мислим за тях, няма да можем да се възползваме от потенциала на бъдещето. От полза може да се окаже и възприемането на нагласата, че онези неприятни задължения, които единият изпълнява в момента, защото Другият работи по някакъв свой важен проект, всъщност са инвестиции, които в бъдеще богато ще се отплатят.

Авторите на „Съпругономика“ споделят мъдрост: в живота винаги има някакъв компромис между равенство и ефективност. Трябва да преодолеем стремежа си към абсолютно равенство между двамата във връзката; ако не можем да разберем това, ще имаме неефективни резултати.

Можем да погледнем на въпроса и от друг ъгъл: колкото повече време прекарвате в разсъждения върху това колко нечестно сте разпределили с Другия краткосрочните си задължения, толкова по-малко време ще ви остава да се радвате на дългосрочните ползи, които ви очакват.

По материал на Knowledge&Wharton