Населението на България е намаляло с близо 600 000 души само за десет години. И тази тенденция не е от днес, а от цели 30 години. И така – възниква въпросът има ли шанс все пак нещата да се обърнат и при следващото преброяване да кажем, че населението на страната ни е повече, отколкото преди.

Председателят на Националния статистически институт Мариана Коцева отказва да дава съвети как да се обърне тенденцията, но се надява на правилен прочит и подпомагане на правилните процеси. Това е и смисълът на преброяването, което Коцева определи като „не толкова страшно”.

Промените в броя на населението се дължат на две неща – или на естествени причини, т.е. колко е броят на починалите лица и колко е броят на родените лица; както и на емиграция. Експресните данни от преброяването показват, че 2/3 от това намаление може да се обясни с естествени причини – повече хора са починали, отколкото деца са се родили. Само 1/3 се дължи на емиграцията.

Десет години е много дълъг период. Може ли да търсим обръщане на тенденцията?

В демографията много трудно се обръщат нещата. В България трябва броят на родените деца да превишат броя на починалите хора. Представете си това поколение, което тепърва ще има деца, ако роди по две деца, то самото е малобройно. В годините се раждат по-малко хора и те съответно могат да родят по-малко деца. В същото време имате едно застаряващо население, което си отива по естествен път. Много трудно се обръщат демографските тенденции. За три преброявания – т.е. 30 години, населението намалява.

Тази тенденция е типична за цяла Европа, нали?

Да, тази тенденция е типична за цяла Европа. Всъщност, страните, които имат прираст на населението, го дължат на имиграцията – на това, че там са се зеселили да живеят хора от други страни, а не на естествени причини.

По териториална структура какви изменения Ви направиха впечатление?

Едното е, че София се е увеличила със 120 000 души приблизително. Мога да кажа така: концентрацията на населението е в седемте най-големи града. В тях живее 1/3 от населението на страната, концентрирано е. В същото време ¾ от населението живее в градовете, ¼ живее в селата.

Кои са най-важните изводи, които бихте могли да обобщите от експресните данни?

За мен може би един от най-важните изводи е огромното значение на естествените процеси, а не да се придава огромно значение на емиграцията. Това, което прави впечатление, което трябва да бъде анализирано, е изключителното влияние на естествените процеси – и на застаряването на населението, на второ място преразпределението на населението по райони, това, че концентрираме население в големите градове, че се обезлюдяват определени региони; има села, които направо обезлюдяват. Това са фактите, които си заслужава да бъдат анализирани.

Какви проблеми срещнахте по време на преброяването, казахте, че има само 50 отказа?
 
Преброяването протече много спокойно. Сега, когато съм го преживяла, мога да кажа, че не е толкова страшно, когато зад тази кауза застанат всички.

Може би спомогна и факта, че имаше и електронно преброяване и хората имаха възможност да се запознаят със самите въпроси, бяха ги изучили, ако не те, то техните близки и приятели. Така и с хартиените въпросници всичко беше спокойно.