На фона на тежката ситуация на пазара на труда при младежите и липсата на работа за почти всеки трети млад българин според Евростат над 80% от висшистите между 25 г. и 29 г. са били заети през 2011 г.

Това отчете вчера социалният зам.-министър Зорница Русинова по време на 10-ото издание на националното представителство на студентските съвети. За сравнение заетостта сред населението между 15 и 64 г., която се следи от Евростат, у нас е около 58%. Работа имат и 67% от младежите със средно образование, докато заетостта сред необразованите е едва 30%.

В кризата намирането на работа от младите стана още по-трудно, тъй като работодателите предпочитат да разчитат на по-възрастни работници с повече опит и по-малко претенции. А поради липсата на стаж и скъсаната връзка между образованието и реалната работна среда бизнесът приема дори образованите младежи за слабо квалифицирани.

Наложи се всички страни в Европа да измислят спешни мерки за осигуряване на първа заетост и трупане на стаж. По последни данни на НСИ от наблюдението на работната сила през второто тримесечие на т.г. първа работа са си търсили 17.3% от всичките над 409 500 безработни, или към 70 800, повечето от които са млади хора. За една година броят им е нараснал със 7600 души, или с 12%.

Последният рейтинг на университетите у нас - за 2011 г., обаче показа, че не всяка диплома гарантира заетост. Пазарът на труда започва да се ориентира в изобилието от висши училища у нас. В професионални направления, към които има масов интерес и по-голям пазар, класацията на университетите по качество следва до голяма степен тази за реализацията на студентите. Например в направление икономика заплатите падат и безработицата сред висшистите расте колкото по-назад в класацията от 26 университета е завършеното от тях висше училище. Подобна е картината и при други масови направления като администрация и управление.

Шансове

За завършващи трудни направления като физика, химия, биологически науки у нас обаче работа продължава да няма, а заплатите са ниски. Проблеми има и с технологичните дисциплини, които би следвало да намират лесно приложение в икономиката. Висока е безработицата например в направлението хранителни технологии, в което много нисък дял от завършилите са на позиции, изискващи висше. Ниска е реализацията и в химичните технологии.