Ръстът на младежката безработица у нас е отчайващ - почти всеки втори нито учи, нито работи, алармираха от Българската стопанска камара.
"Реалната безработица сред младите надхвърля 40-45% заедно с
обезкуражените и нерегистрираните", обяви зам.-шефът на БСК Димитър
Бранков по време на конференция за гъвкавите форми на заетост.
Според данни на НСИ за 2012 г. без занятие сред хората между 15 и 29 г. са били под 21%. Не е ясно обаче колко са нерегистрираните млади хора и колко са те сред обезкуражените 225 600 българи, които искат да се трудят, но не търсят работа, защото не вярват, че ще намерят. Реалната безработица по данни на БСК е 18% при официална според НСИ 12.3%.
Големият
проблем на младежката безработица е огромният контингент неграмотни
българи.
"Не става въпрос за липса на квалификация, а за пълна
неграмотност. Сред ромската общност в момента близо 60 на сто са
неграмотни", смята Бранков. Според него не е нормално държавата да харчи
милиарди за образование и да не знае какво е образователното равнище на
хората.
Държавата трябва да знае кой докога е учил, какво е завършил, за да му се предложат адекватни форми на заетост, квалификация или обучение.
В условията на икономическа криза България е №1 по
ръст на работни заплати не само заради съкращаването основно на
нискоквалифицирана и нископлатена работна ръка, както твърдят
синдикатите, смятат в БСК. От 2008 г. до 2011 г. с 18% са се увеличили
общите разходи за труд, в които се включват и осигуровки, обезщетения,
данъци и т.н.
"Първенци сме по нарастването на т.нар. единични разходи
за труд и на реален ефективен валутен курс - с над 27 процента. И двата
показателя водят до загуба на конкурентоспособност", бе категоричен
Бранков. И допълни, че и изследване на БСК, и на експерти от главна
дирекция "Заетост" към ЕК опровергават становището на синдикатите, че
увеличението на минималната заплата и на минималните осигурителни доходи
води до изсветляване на икономиката и няма връзка с намаляването на
заетостта.
"Напротив, 40% от намаляването на заетостта е заради ръст на минималната заплата и 60% заради други фактори", обясни Димитър Бранков.
Недомислица
Различните
форми на гъвкава заетост - намалено работно време, дистанционна работа
или осигуряване на временна заетост са възможност за младите хора да
трупат опит, на възрастните да си намират работа, на майките да
съвместяват личния и професионалния живот, на хората с увреждания да се
реализират професионално, смята Надя Василева, шеф на сдружението на
агенциите за временна заетост.
Прибързаното регламентиране на този вид
труд в Кодекса на труда е довело до парадокс временно наетите да
намаляват след новото законодателство от началото на 2012 г.
"Преди това те бяха около 10 000. Сега нямаме данни за броя им, но при всички положения са намалели", категорична е Василева.