В България, отпускът за временна неработоспособност, известна като "болничен", е важна част от социалната закрила на работниците. Но какво се случва, когато работникът отказва да приеме болничен лист, отговаря д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.

В този случай, законът е категоричен - отказът не е възможен. Има ясни процедури и последствия, които служат за гарантиране на правата и здравето на работника.

В случаите, когато личният лекар, след извършени прегледи и диагностика, констатира състояние на неработоспособност, работникът е задължен да приеме издадения болничен лист. Този лист е ключов елемент за осигуряване на необходимата социална подкрепа и възстановяване на здравето на работника.

Не пренебрегвайте ползването на отпуската поради болничен

В случай на отказ от приемане на болничен лист от страна на работника, лекарският екип или лекарската консултативна комисия (ЛКК) трябва да реагират бързо и решително. Независимо от причината за отказа, това не променя задължението за издаване на документа, който потвърждава състоянието на здравето.

В случай на отказ от работника, болничният лист се издава служебно и се изпраща директно на работодателя, където работникът е осигурен. Този механизъм е въведен, за да гарантира, че социалната подкрепа е достъпна и безпрепятствено достига до тези, които имат право да се ползват от нея.

istock
istock

Съгласно промяна в законодателството, влязло в сила от началото на тази година, първите два дни от болничния период предоставят интересен аспект от гледна точка на финансите. През този период (първите два дни) работникът получава само 70% от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност.

Да вземем например служител във фирма за информационни технологии. Поради неочаквано здравословно състояние, той е принуден да вземе болничен. През този период той получава 70% от среднодневното брутно възнаграждение за първите два дни. Въпреки че заплатата му за този месец е по-ниска, този финансов компромис е неизбежен, когато става въпрос за гарантиране на необходимия отпуск за възстановяване.

Важно е да се отбележи, че работникът трябва да отговаря на изискването да е придобил поне шест месечен осигурителен стаж, за да има право на парично обезщетение. Ако липсва изискуемият стаж, лицето няма право на такова обезщетение.

Колко пари ще получим, ако сме болнични

След като преминат първите два дни, за следващите дни плащанията на болничните са за сметка на Националния осигурителен институт (НОИ) и се изчисляват като част от заплатата на работника. Тук е важно да се направи разграничението:

- За общо заболяване се получават 80% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход.

- За трудова злополука и професионална болест се предоставят 90% от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход.

Тези проценти осигуряват по-голяма социална подкрепа в случай на трудова злополука или професионална болест, където възстановяването може да изисква по-голям обем отпуск и ресурси.

Болничният лист в България представлява законово регулирана и задължителна процедура, която цели защитата на здравето и правата на работниците. Независимо от финансовите компромиси, които могат да настъпят, системата осигурява необходимата подкрепа за тези, които временно са лишени от работоспособност.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg