Вместо да опразва сметки и тайници в дюшеците, българинът масово влага пари в банките. Това сочат данните от банковата статистика на БНБ.

Само за първите три месеца на 2010 г. общата сума на спестяванията на гражданите и нефинансовите предприятия е нараснала с близо един милиард лева. Това прави ръст от цели 12 процента на годишна база. При това през трите зимни месеца, когато харчовете са най-много, а възможностите за спестяване - най-ограничени.

В същото време обаче броят на депозитите намалява с около 320 хиляди. Това пък означава, че по-бедните българи вече не издържат и вадят от банките парите "за черни дни", за да си платят с тях сметките.

Но пък броят на милионерите се увеличава. Само за три месеца притежателите на влогове с над 1 млн. лв. са нараснали с 35 души. С точно толкова е нараснал техният брой през периода март - декември 2009 г., т. е. за девет месеца. Или през тежката зима на 2010 г. богатите у нас са се роили три пъти по-бързо, отколкото през предишната година. Парите по техните сметки също са нараствали - с 202,5 млн. лв. за три месеца. Но голяма част от тях са и свободни за средства на фирми, които се разпределят в лични сметки заради по-високата доходност и заради частичната защита на влоговете.

Данните на БНБ могат да получат поне две обяснения. Първото е, че банковата система в България е стабилна, доверието в нея е голямо и продължава да расте. И второто - че икономиката наистина буксува и все по-малко са възможностите за изгодни инвестиции. Драмата на фондовата борса също допринася за максимално ограничаване на избора за инвестиране.

В същото време българинът, който е спец в затягането на колана, няма проблем да ограничи потреблението и да заделя по някой лев настрана, свикнал да очаква, че лошото не идва само. Ние сме се наслушали на оптимистични прогнози, че ще се оправим за 800 дни, три-пет и пр. години. Които не се сбъдват десетилетия наред.