Работата с доходите ни е като американски трилър. Според официалната статистика например през септември 2009-а средният доход на лице от домакинство в страната се е увеличил с 4.3% в сравнение с година по-рано.

Изследователите от "Индъстри уотч" обаче задочно опонират, защото според техните изчисления през третото тримесечие общото богатство на българските домакинства се е стопило с близо четвърт за година. Но и това не е всичко - в същото време изследователската група констатира повишение, макар и с малко, на финансовото богатство на същите тези домакинства.

Ключът на загадката е, че "Индъстри уотч" измерва финансовото състояние на сънародниците ни по наличните пари, по банковите депозити, по инвестициите в ценни книжа, в животозастраховане, в пенсионни и взаимни фондове. За да получат картина на "пълното богатство", към сумата на финансовите ни активи експертите прибавят и стойността на жилищата, но само в градовете. Тъй като тежестта на втората компонента в общата сметка е 3-4 пъти по-голяма,

при спада в цената на имотите с почти 29% за година

и общото богатство на българите съответно се стопява с близо 23 на сто.

Разбира се, не бива да забравяме, че става дума за намаляване на пазарната оценка на жилищата, а не за това, че хората са ги загубили (въпреки че има и такива случаи). Така при следващото поскъпване собствениците им ще си възстановят част или цялото богатство, без и в двата случая да са си мръднали и пръста.

Казано с езика на бизнеса, "Индъстри уотч" оценява пазарната капитализация на домакинствата (ако ползваме определението от речника за чуждите думи - остойностява бездоходните им ценности в капитал). Във финансовата практика пък капитализацията на една фирма е стойността й според борсовата котировка на нейните акции. Изследователската група се опитва да направи това - пазарна оценка на икономическия потенциал на българите. Този потенциал дава представа в каква посока ще се развива консумацията в държавата, подсказва на банките какъв може да е общият таван на отпуснатите кредити. При това от богатството неслучайно е изключено всичко слабо или изобщо неликвидно. Една къща на село може да има голяма стойност за собственика си, но в джендема тя е почти непродаваема. С други думи, срещу нея банката няма да му отпусне заем и той не може да си я брои за актив!

Така а ла "Индъстри уотч"

богатството на българите днес е към 139.5 млрд. лева

Ако към него прибавим и останалото недвижимо имущество, а и някои движими вещи като автомобилите, може би тази сума ще се удвои. При такава хипотеза зад гърба на всяко средностатистическо семейство у нас има към 140 хил. лева.

Мнозина сигурно ще се усмихнат на това число. И с право. Ние не чувстваме силата на тези пари, защото половината от тях не са истински актив. Казано отново с думите на финансиста, те не са ликвидни и не ни носят доход. Второ, но и не по-малко важно - всичко, което е ликвидно, е разпределено неравномерно - съсредоточено е в не повече от 20% от населението.

Впрочем хората от "Индъстри уотч" подчертават, че специално финансовото богатство на българите се е увеличило. Били сме финансово недоразвити, но в кризата това ни е донесло ръст от близо 2.4% (за времето септември 2008 - септември 2009 година). Обяснението е, че вместо да си държим парите в акции и по разни фондове, както правят в развития свят, ние влагаме над 90% от тях в депозити и в буркани. А това е печеливша тактика при борсови сътресения, когато ценните книжа рухват.

Увеличеното финансово богатство още подсказва, че и сега спестяваме или правим

буфер срещу задълбочаване на кризата

- срещу безработица, спад на приходите... За това допринасят и лихвите по депозитите, които скочиха и привличат повече пари в банките. Не само заради лихвите обаче - хората отлагат по-големите покупки, очаквайки цените да продължат да падат, поради което им остават повечко пари за влагане.

БНБ потвърждава с числа тези констатации. За деветте месеца на 2009-а обемът на депозитите на домакинствата в банковата система се увеличава с 5.5% и надхвърля 23.6 млрд. лева. Паралелно с това пък новоотпуснатите кредити (потребителски, жилищни и др.) за същата категория потребители падат над четири пъти и за годината до септември 2009-а са малко над 1.3 млрд. лв. (наближавайки сумарно 18.9 млрд. лв.) при повече от 5.3 млрд. лв. за същия период до септември 2008-а.

Така, въпреки кризата или може би благодарение на нея, през последните 12 месеца покупателната сила на средната заплата, измерена в жилищна площ, се повишава с 55 процента. Плюс това, според статистиката през септември, средната месечна заплата в обществения сектор е нараснала с 8%, а в частния - с 12.5%, в сравнение с третото тримесечие на 2008-а. Което обаче е валидно само за работещите. Защото според Световната банка кризата влиза в домакинствата ни основно с намаляването на заетостта и със свиването на паричните преводи от чужбина на роднините, тръгнали по гурбет.