Намалението на лихвите по депозити показва, че банките имат ликвидност. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” проф. Милети Младенов, преподавател в катедра "Финанси" в УНСС.
По думите му – и в ситуация на криза всяка банка е готова да предостави кредит на добър клиент. Намалението на лихвата по този кредит е най-желано, но е важно и връщането на изискванията по вземането на кредит към по-благоприятен режим, отколкото е в момента.
Трябва да се гледа обезпечението, което се изисква, сумата на кредита, която се определя като дял от това обезпечение, отношението на дълга към доходите на потенциалния клиент, посочи проф. Младенов.
Според него може да се потърси известна аналогия с пазара на жилища.
Намери ли се добър, сериозен клиент, продавачът е склонен да намалява офертната цена, когато се вижда, че се върви към ефективна сделка. Банките са обявили едни лихви, които са стандартни, но като влязат в преговори с фирмата, с клиента, предполагам, че могат да се получат по-добри и изгодни условия, каза той.
По думите му - има стандартно ниво, за което се говори, че лошите кредити са проблем за икономиката и за финансовия сектор и когато този процент расте, това не е добре.
Малко повече анализ се изисква освен единствено процент, но когато той расте, разбира се, това не е добре. Законът изисква банките да създадат резерви. Те обявиха печалба за миналата година, макар и по-малка, от тази печалба се формират провизии. От тази гледна точка банките са в добро състояние и е важно какво се случва с големите банки, каза проф. Младенов.
Няма основания за тревога за банковия сектор у нас заради проблемите на Гърция.
Банките събират депозити и те веднага се превръщат в кредити, в книжа. Огромната част от тези депозити фактически остават в нашата страна. Депозитите на хората са защитени до определена сума от системата за гарантиране на депозитите у нас. Тези банки са в България и се управляват от българи, каза той.
По думите му – потенциално може да се очаква, че всяка страна от еврозоната в трудна ситуация, ще получи помощ, но това се съпровожда със сериозни условия, включително заради ипотечната и финансовата криза по света.
„Има коментатори, които казват – държавата не трябваше да се меси. Исторически се оказва, че държавата повече или по-малко винаги се намесва при кризисни обстоятелства. Хипотетично може да се очаква подпомагане на всеки засегнат регион, но със стриктни изисквания тези пари да се върнат. Не знам защо имаше очаквания, че Гърция ще бъде изоставена в тази трудна за нея ситуация. Това е една територия от еврозоната и влияе на престижа й”, каза той.
При индикации за възстановяване, за ефективна кредитна помощ, защото сега има само ангажимент, това веднага ще се отрази на курса на еврото.
Като европеец и човек, който се интересува от финанси, искам и България да стане част от еврозоната, вярвам в еврото. Години наред се създава тази европейска структура, това обединение и няма да се отстъпи от него, заяви проф. Младенов.
Очаквано ситуацията на дефицити на страни от еврозоната повишава неформалните изисквания за членство.
Вече се направиха такива коментари от източници на високо ниво. Ако една държава има някакъв дисбаланс във външните плащания, което за България е в сила, ако има реформи, които не са проведени докрай или други проблеми с корупция, с престъпност – това трябва да бъде овладяно. Това са скрити изисквания, но не по-малко важни, коментира финансистът.