Десет години след влизането си в Европейския съюз България държи първите позиции по добри макроикономически показатели, но продължава да е на опашката по представяне в социалната сфера.

Сравнителен анализ на Българска стопанска камара (БСК) показва значително подобрение на показателя конкурентоспособност на българската икономика. В същото време държавният дълг е нараснал повече от два пъти. Над два пъти се е увеличил и износът на страната ни.

В класацията на Световния икономически форум за конкурентоспособност България е подобрила съществено резултата си от 2007 г., когато е била на 79-о място, като през 2016 г. се изкачва на 50-о място.

С най-голям принос за това подобрение са технологичното развитие и ефективността на стоковия пазар. За добрите позиции спомага и макроикономическата стабилност - 42-ро място през 2016 г. Най-негативно върху конкурентоспособността се отразява състоянието на институциите - 97-о място.

За последните 10 години българският износ е нараснал над 2 пъти при средногодишен ръст от 8% и изпреварва ръста на вноса, който е 4.6% средногодишно. В експортната ни листа влизат все повече крайни продукти с по-висока добавена стойност.

Темпът на този растеж обаче не е достатъчен, за да догоним в обозримо бъдеще държавите, с които бихме желали да се сравняваме. Почти символичен е например делът на износа на български високотехнологични продукти - едва 4.6%, докато за ЕС той е средно 17%.

Преките инвестиции по текущи цени са се увеличили с 4% през 2015 г. спрямо 2007 г., (сравнението е за съответната година), но като дял от БВП са намалели със 7.3 процентни пункта. В същото време държавният дълг се е увеличил 2.2 пъти от 5 млрд. евро през 2007 г. на 12 млрд. евро. през 2015 г. Едновременно с това брутният вътрешен продукт на глава от населението в България продължава да е най-нисък сред страните от бившия соцблок.

В Румъния например се отчита 52% ръст на БВП на глава от населението - от 10,7 хил. евро през 2007 г. на 16,3 хил. евро през 2015 г. В Словакия ръстът е 28% - от 17,4 хил. на 22,3 хил. евро, в Унгария - 25% от 15,7 хил. на 19,7 хил. евро, докато в България при 27% ръст изменението е от 10,7 хил. евро през 2007 г. на 13,6 хил. евро през 2015 г. 

За десетгодишния период населението на България е намаляло с 5%, докато това на ЕС е нараснало с 2%. Прогнозата е, че до 2080 г. българските граждани ще намалеят с почти една трета (31%), докато населението в ЕС ще нарасне с 2%. Особено тревожно е, че драстично се топи активното население у нас (на възраст 15-24 г.) - с 38% след 2007 г. Освен отрицателния естествен прираст сериозна причина за тази тенденция е емиграцията.

Докато през 2007 г. страната са напуснали около 3000 души, то през 2014 г. те вече са над 28 000. В същото време Румъния, която също се присъедини към ЕС през 2007 г., отчита 50% спад на нетната си емиграция.

България е лидер и в негативната класация по дял на възрастните хора спрямо населението в трудоспособна възраст - от 2007 г. досега коефициентът е нараснал със 7 пункта при средно 4 пункта ръст за ЕС. Продължителността на трудовия живот в България се е увеличила с 2% при средно 4% за ЕС.

У нас проблемите с намирането на достатъчно работна ръка се комбинират и с ниската производителност на труда - тя е 44,4% спрямо средната в ЕС. Цената на труда в България продължава да е най-ниска в ЕС, макар че за последните 10 години расте с най-бързи темпове - 158%. Средно за ЕС цената на труда е нараснала със 116% спрямо 2007 г.

В България най-голям ръст в разходите за живот бележат тези за здравеопазване (75%), за ресторанти и хотели (54%) и за обзавеждане и поддържане на дома (50%). С 34% са се увеличили разходите за хранителни продукти и безалкохолни напитки, с 33% - за вода, ток и отопление, а с 31% - за образование, дрехи и обувки, транспорт. Най-много българите харчат за комунални услуги и хранителни продукти, а най-малко - за образование, дрехи и обувки.

Днес работните места в България са със 7% по-малко отколкото при влизането на страната ни в ЕС. Най-осезаемо е паднал броят на заетите в селското стопанство, на занаятчиите, неквалифицираните работници, техниците и операторите на машини.

В същото време с 27% е нараснал броят на заетите работни места за специалисти и с 24% - за висши ръководители.

Безработните са с 63 000 повече - 242 хил. души през 2007 г. и 305 хил. души през 2015 г., като делът на продължително безработните у нас остава много по-висок от средния за ЕС.