Българското правителство не е ентусиазирано от възможността да разследва българи, които укриват доходи зад граница.

Това стана ясно след срещата на финансовия ни министър Симеон Дянков с германския му колега Волфганг Шойбле. На нея Шойбле подробно е запознал Дянков с информацията, с която федералното правителство разполага за сметки на граждани от ЕС в зони тип "данъчен рай", и с действията, които ще предприеме.

Единствената реакция на Дянков бе: "Идеята е интересна и ще си помисля."

Преди 2 дни политическият кумир на премиера Бойко Борисов - германският канцлер Ангела Меркел, обяви, че германското правителство ще купи диск с данни за банкови сметки на европейски граждани в швейцарската "Креди Суис", голяма част от които по всяка вероятност са укривали данъци. По първоначални данни става въпрос за около 1300-1500 души. Данните са откраднати от банков служител и немското правителство е готово да плати за диска с тях 2.5 млн. евро. Германските власти очакват да върнат в хазната над 200 млн. евро, а Шойбле вече подкани всички, които смятат, че имената им могат да бъдат на диска, доброволно да се издължат. В резултат данъчните са залети от обаждания от адвокати на немци, желаещи да сключат сделка.

След срещата с Шойбле Дянков отклони почти всички въпроси на журналистите. Попитан дали ще разследва кой е изнесъл прословутите куфарчета с пари от България, българският вицепремиер каза, че "това е дългосрочен приоритет, но е в портфейла на ДАНС". Всъщност ДАНС не може да разследва в чужбина. От пресцентъра на финансовото министерство вчера казаха, че не могат да добавят нищо друго по темата.

За разлика от България други европейски страни като Австрия, Холандия и Белгия вече проявиха интерес към информацията на Германия.

Правителството няма намерение да обявява и данъчна амнистия, стана ясно от думите на Дянков.

През последната година няколко европейски държави се опитаха да съберат пари от укрити данъци чрез амнистии. Така например Холандия събра миналата година 2.15 млрд. евро, като 1/3 от скритите сметки бяха в Швейцария. Великобритания също стимулира гражданите с тайни сметки в офшорни зони чрез т.нар. програма за доброволно разкриване. Най-успешна бе данъчната амнистия в Италия, където само за три месеца бяха събрани 100 млрд. евро, повечето от които бяха укрити в швейцарския кантон Тичино. Франция и Германия не предлагат амнистия, но пък са готови да купят всякаква информация за тайни сметки и така да принудят неизрядните граждани да си платят дължимото.

Това е втората възможност, която българските власти получават да се сдобият с информация за укрити данъци в чужбина. Първата бе преди две години, когато Германия закупи друг диск с банкови сметки на данъчни измамници, но в Лихтенщайн. Тогава тя предложи да сподели безплатно данните с всички държави. Интерес проявиха над 20 страни, които започнаха разследвания срещу много политици и бизнесмени. За по-малко от година Германия например осъди бившия шеф на "Дойче пост" Клаус Цумвинкел, укрил в Лихтенщайн милиони евро. Италианската финансова полиция започна разследвания на около 400 богаташи, Великобритания - на 100 души, Швеция - 100 души, а Франция дори обяви имената на стотиците свои граждани, които ще разследва във връзка с аферата.

Оттогава досега в. "СЕГА" няколко пъти задаваше въпрос на финансовото министерство ще се поинтересува ли България от тази информация. След многобройни увъртания все пак се разбра, че през март 2008 г. страната ни е подала заявка да получи данните. Миналото лято наши данъчни чиновници са се срещнали с германските си колеги, за да изяснят как точно да се пренесе информацията, защото немците настоявали това да не става по пощата. Не е ясно какви точно пречки не са могли да преодолеят българските власти, но според твърденията на информирани източници информацията така и не е стигнала до родните данъчни.

Междувременно в средата на 2008 г. по линията на спогодби и еврорегламенти НАП се сдоби с подробна информация за българите, които имат доходи от лихви от банкови сметки в ЕС или в около 15 други държави и асоциирани територии като например Монако, Андора, Сан Марино, Холандски Антили и др. Държавите са длъжни да си обменят тази информация до 30 юни всяка година. Оказа се, че около 4000 българи имат банкови сметки или други авоари в тези държави. От НАП обещаха да започнат проверки срещу онези от тях, които не могат да докажат произхода на парите си в офшорните сметки. Засега движение по въпроса обаче няма. Източници съобщиха, че голяма част от информацията все още не е анализирана и реално по нея не се работи, независимо че вече са постъпили данни и за 2009 г.