Cредно по почти 10 бона са дарили фирми и еднолични търговци през миналата година и са декларирали това в данъчните си декларации, като общата сума от бизнеса надвишава 40,3 млн., сочат данни на Националната агенция по приходите (НАП), предоставени на „Монитор“.

Логично най-голям е броят на фирмите и дарените суми по код 01, в който обаче има цели 17 позиции включващи - здравни и лечебни заведения и специализирани социални институции, училища, детски градини, бюджетни предприятия, социално слаби и хора с увреждания, както и кооперации за тях и кооперации за инвалиди и пострадали от бедствия.

Във въпросния код са още и БЧК, културни институти, юридическите лица с нестопанска цел, подпомагащи културата, фондът „Енергийна ефективност и възобновяеми източници,, комуните за лечение на наркозависими, УНИЦЕФ.

За тези цели 2623 компании са дарили 36,185 млн. лв., а 1427 еднолични търговци - 4,147 млн. лв. Освен това 135 физическите лица са декларирали дарения по този код за почти 381,5 хил. лв.

За миналата година само 85 са даренията за Фонда за лечение на деца и Центъра за асистирана репродукция, като общата сума от физически и юридически лица възлиза на 325 446 лв. Най-много – 21, са предприемачите, дарили общо почти 230 бона.

При едноличните търговци бройката на пожертвуванията е 63 на стойност 95 817 лв. От обикновените данъкоплатци само един човек е дарил за целта 100 лв. и е отбелязал това в данъчната си декларация. Не става обаче ясно дали парите са били дадени за лечението на деца или за асистирана репродукция.

Общо 550 хил. декларации са подали физическите лица до края на април, но от тях едва 137 са вписали дадените суми за дарения през миналата година.

Подобно е положението и за безвъзмездно предоставените помощи по реда и условията на Закона за меценатството. При физическите лица дарението е само едно за 2000 лв. и най-вероятно е направено по приятелска или роднинска линия. За подобни цели 12 фирми са дарили общо 140 713 лв. Интересното е, че по-големи меценати се оказват едноличните търговци. Според информацията от данъчните декларации за миналата година 52-ма от тях са дарили за целта над 176 хил. лв.

Само 13 фирми са заделили средства по 20-ото перо, отбелязано с код 04 в данъчните декларации относно дарения на компютри и периферни устройства за тях, произведени до една година преди датата на дарението, в полза на български училища, включително висши училища. Общата дарена сума за целта е 64 381 лв., сочи справката, предоставена от НАП. Физически лица и еднолични търговци не са декларирали направени дарения за нови или почти нови компютри и периферия за учебни заведения.

Според юриста и предприемач Борис Кумпиков немалко от фирмите предпочитат да даряват пари за благотворителност, без обаче да вписват това в данъчните си декларации. Причината според него е, че по този начин те си спестяват счетоводни главоболия и необходимостта да попълват множество документи.

„Да не забравяме, че у нас корпоративният данък е 10% и е много по-нисък, отколкото в Щатите, където е 36%. За това и там, където са високи и корпоративните данъци има стремеж да се дарява повече. Данъчният фактор не е решаващ, а липсата на пари у бизнеса. Цифрата от около 41 млн. лв. не е голяма, но реално даренията са за 4-5 повече пари. Останалите собственици на фирми не са го декларирали, а плащат от лични средства“, смята той.

Кумпиков твърди, че повечето българските фирми обикновено даряват без много-много да поставят условия. Големите компании с чужди собственици обаче винаги се стремят да спонсорират мероприятия, които ще бъдат отразявани в медиите, най-вече по телевизията, и по този начин ще им се направи безплатна реклама.

Изследване от 2018 г. ни класира на 18-о място сред 30 европейски страни по благоприятна среда за дарителство. България с бал от 3,75 при максимален 5 в Глобалния индекс на средата за дарителство, твърдят от университета в Индиана, САЩ.