Управляващите продължават упорито да налагат идеята си да има данък върху доходите от лихви от депозити и влогове, макар да не са изчистили детайлите около въвеждането и събирането му и всеки ден променят идеите си.

Вчера стана ясно, че въпреки уверенията на финансовото министерство, че доходите от лихви няма да се декларират, част от българите все пак ще трябва да ги обявят в данъчните си декларации. Задължение за деклариране на парите от лихви ще има за всички българи, които получават доходи извън възнагражденията си по трудово правоотношение, обяви председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова.

Въвеждането на данъка бе одобрено вчера на първо четене в ресорната парламентарна комисия единствено с гласовете на ГЕРБ.

Според Менда Стоянова логиката на подаване на декларация върху получени доходи извън трудовите е те да бъдат изравнени на годишна основа. По тази причина според Стоянова в декларацията няма как да не фигурира и доходът от лихви.

Досега версията бе различна - финансовото министерство обясняваше, че данъкът върху лихвите е окончателен и банките ще го удържат при всяко начисляване и ще превеждат парите накуп в НАП, за да опазят банковата тайна за наличности по сметките. Опасенията са, че при деклариране на дохода от лихвите данъчните ще могат да се ориентират косвено и за размера на депозитите.

При последната данъчна кампания приходната агенция очакваше около 500 000 българи да подадат декларация за доходите си. Не е ясно дали изискването занапред в нея да влизат и доходите от лихви няма да създаде двоен аршин спрямо хората, които не подават данъчна декларация и за които НАП няма да има ориентир какви са депозитите и влоговете им.

Срещу въвеждането на данъка върху лихвите по депозити и влогове вчера се обявиха всички опозиционни партии. От ДСБ са принципно против въвеждането на нови данъци и настояват, ако такъв ще има, да бъде въведен необлагаем праг за дребните вложители.

Според Йордан Цонев от ДПС отсъствието на такъв данък в момента, както и въвеждането на плоския данък отчитат ниските доходи в страната и са в резултат на желанието в домакинствата да остане повече разполагаем доход.

Румен Овчаров от Коалиция за България изтъкна, че управляващите няма да съберат планираните от данъка приходи от 120 млн. лв., защото лихвите по спестовни и детски влогове са 1.5%, а по депозитите вече падат под 4%.

Според зам. финансовия министър Владислав Горанов нито един от тези аргументи не е принципен, защото не отговаря на въпроса защо точно този доход следва да е необлагаем. И Горанов, и Менда Стоянова бяха категорични, че въвеждането на необлагаем праг е изключено, защото противоречи на принципа на плоския данък и по същество е стъпка към прогресивно облагане на доходите.

Депутатите вчера изобщо не коментираха факта, че данъкът върху лихвите по депозитите и влоговете, който според правителството ще е 10%, не е уточнен в предложените промени в закона.

Ставките за окончателни данъци, какъвто ще е новият налог по лихвите, са различни. Доходите от дивиденти например се облагат с 5% данък вместо традиционния десятък. 7% е данъкът върху доходите от изтекли застраховки "Живот" с продължителност на договора над 15 г. Ставката за повечето окончателни данъци е 10%, но в текста в закона изрично е уточнено за кои доходи важи тя, а с промените новият данък не е добавен в списъка.

Малко вероятно е между първо и второ четене на данъчните закони да бъдат въведени двата допълнителни налога, за които заговори финансовият министър Симеон Дянков - върху печалби от борсата и печалби от тото и хазарт. Според Менда Стоянова въвеждането на данък върху печалбите от хазарта изисква цялостна промяна на налога, защото в момента държавата облага общия размер на направените облози и въвеждането на данък върху печалбите е второ облагане. Въвеждането на данък върху доходи от фондовата борса пък ще генерира малко приходи заради ниските обеми и може да разклати капиталовия пазар.