Общи формулировки, добре познати от предходни правителства, обещания и отделни свръхамбициозни задачи правят впечатление в програмната декларация, около която постигнаха съгласие ГЕРБ и Реформаторският блок. 

Конкретика в ангажиментите липсва, става ясно от черновата на документа. Декларацията трябваше да бъде публично представена вчера, но до редакционното приключване на броя това така и не стана.

В областта на публичните финанси в документа на няколко пъти с различни формулировки се обещава едно и също - стремеж към поддържане на нисък дефицит и нисък държавен дълг. Не се говори за ефективност на разходите. Обещава се те да не надхвърлят 40% от БВП, но това така или иначе е вменено по закон задължение. 

Говори се за повишаване на приходите в хазната чрез структурни промени в приходните агенции, но се дава знак, че спешно сливане на НАП и митници няма да има и към подобна стъпка може да се пристъпи след детайлен анализ. За данъците е посочено най-общо "запазване на данъчната система", без да е ясно какво се разбира под това.

Бъдещото правителство ще работи за влизане на България в Европейския банков съюз, обещава да опази валутния борд до влизане в Еврозоната. Сред приоритетите са смяна на ръководството на БНБ, както и публичност на кредитната история на КТБ. От документа се подразбира, че това може да се случи и без да се приема специалният проектозакон на ДПС за публично обявяване на депозанти и кредитополучатели. 

В областта на управлението на еврофондовете се обещават отново неизпълнени обещания от предходния мандат на ГЕРБ - приемане на закон за управление на средствата от ЕС и опростяване на правилата.

Общи приоритети без конкретика присъстват и в социалната политика. Някои от задачите се подразбират (като продължаване на изпълнение на младежката гаранция с европейски пари). Други формулировки дават безкрайно поле за интерпретации - "насърчаване на отговорното родителство" и "устойчиво нарастване на трудовите доходи и пенсии съобразено с темповете на икономически растеж". 

Въпреки ясния хоризонт на пенсионната реформа за нея само се споменава, че ще продължи, без да се посочва нито откога, нито как. Ненужно се заявява "запазване достигнатите нива на социалните помощи и плащания", макар че намаление не е имало дори по времето на Симеон Дянков. Има и амбициозни заявки - изцяло нов Кодекс на труда, подкрепа на тридетния модел и възстановяване на заетостта сред самонаетите и в семейните фирми.

Малко по-ясни са намеренията в областта на образованието. Предлага се сериозна промяна във финансирането на държавните вузове - поне 50% от субсидията да зависи от качеството на образованието в тях. 

Говори се за "равнопоставеност и конкуренция на всички форми на училищно образование и улесняване на валидирането на знанията и уменията на учениците". От една страна, това означава финансиране и на частни училища и детски градини. 

От друга страна, според участници в преговорите ще се даде възможност на ученици, които са придобили определен обем от знания извън училище да ги валидират. Не се обсъжда обаче легализиране на обучението вкъщи. Направена е и обща заявка за нарастване средствата за образование, но без детайли. 

Прави впечатление специалното внимание, което е отделено на "възпитанието и обучението, които формират национално самочувствие и патриотичен дух". Вероятно това е реверанс към Патриотичния фронт, който иска въвеждането на нов предмет "патриотизъм".

Схематично и предпазливо е описана работата в здравеопазването. На болниците, които тази година страдат от хронично недофинансиране, се обещава "предвидимост на финансовия ресурс". На базата на електронна здравна карта ще се разкриват болнични консорциуми - обединение на различни видове болници по региони. 

Ще се обсъжда предложение на реформаторите за въвеждането на допълнителни здравни фондове, разказаха от преговарящия екип. За увеличаване на осигуровките не се говори, но ще има пакет за повишаване на събираемостта.