Представителите на бизнеса у нас бяха песимистично настроени за 2023 година, като с подобни опасения навлязоха и в новата 2024г. 

Това показват резултатите от традиционното онлайн допитване до членовете на Българска стопанска камара (БСК), проведено сред 784 микро, малки, средни и големи предприятия от цялата страна и от всички сектори на икономиката ни.

През 2023 г. продължи негативната тенденция, започнала през 2020 г. и провокирана от COVID-19 кризата, а впоследствие и енергийната криза и войната в Украйна. Участниците в анкетата дават преобладаващо негативна оценка на състоянието и на бизнес климата, и на собствените им фирми.

Ръстът на заплатите се забавя

Подобряване на бизнес климата виждат едва 14% от анкетираните, а подобряване на състоянието на компаниите отчитат малко над 1/5 от тях. Спрямо предходната година има едва забележим оптимизъм в оценките, но ефектите от кризата са силно видими. Натрупалите се през последните 2-3 години множество кризи неминуемо се отразиха върху показателите на фирмите, като всички те бележат драстични спадове спрямо предкризисната 2019 г., отчитат от БСК.

Намаляват обемите на производството и продажбите, както и външните пазари. Най-малко засегнати са заплатите, които през 2023 г. са увеличени в 71% от фирмите. Бизнесът се е опитал да компенсира инфлацията с ръст във възнагражденията, увеличени суми за ваучери или с някакъв вид бонуси. Ще бъдат ли повишени заплатите на работещите в частния сектор тази година и какви са основните страхове на предприемачите? 

istock
istock

Според резултатите от традиционното онлайн допитване до членовете на Българска стопанска камара рискове пред родната икономика има в очакван ръст на цените и инфлацията, фискалната и регулаторна тежест, както и в цената на труда.

67% очакват забавянето на глобалния растеж да се отрази негативно на техните бизнес показатели и през 2024 г. Почти половината от анкетираните работодатели планират да увеличат обема на производството си. Едва 1/3 от бизнеса планира да увеличи инвестициите в нови мощности.

Идват проблеми на пазара на труда

В Северозападна България, обаче ситуацията е по-различна. В тази връзка Елеонора Негулова, председател на Националното сдружение за малък и среден бизнес в България, споделя пред БНР:
 
"Най-вероятно в тези сектори, в които така или иначе има растеж и фирмите са намерили варианти не да оцеляват, а да се развиват - там ще има възможности. Има такива, дори и в нашия край, но за съжаление, обаче традиционните отрасли като земеделие, преработвателна промишленост и някои други като строителния бранш, там не се очаква. Знаете, че там голяма част от малкия бизнес е за съжаление в сивата зона точно поради тази причина, защото не се справя и всъщност, ако тръгне да плаща всички неща, които трябва да плаща, има голям риск да се декапитализира. В този смисъл там е много малко вероятно да очакваме увеличение."

Сериозен песимизъм у работодателите има по отношение на европейските регулации в областта на екологията, от които негативно влияние очакват 56%. Очакванията за покачване на цените и по-конкретно на цената на труда, кара повечето работодатели да включват в плановете си ръст на възнагражденията. Така ли е в Северозапада?

istock
istock

"Нещата ще бъдат нестабилни, но в много голяма степен те ще се дължат на факта, че много от нас, които сме в сектора на малкия бизнес всъщност научават нещата в момента, в който трябва вече да ги прилагат. Понеже малкият бизнес около 40-50% е фамилен бизнес и участват около 4-5 наети лица, там оперативната работа не дава възможност някой да се ограмотява и да предвиди, съответно да планира как ще му се отрази зелената сделка или какво представлява "индустрия 4". Бизнес развитието, понеже се случва в много динамична среда изисква непрекъснато да се ограмотяваме и ние малко изоставаме в това отношение" - допълни Елеонора Негулова.

600 000 българи са без работа или работят в черния сектор

Най-големите пречки пред бизнеса, според участниците в анкетата, са липсата на работна ръка, бюрокрацията, регулаторната тежест и често променящата се нормативна уредба. Следващите по степен на важност проблеми са корупцията, неефективната съдебна система, ниското качество на административното обслужване и недостатъчния брой административни електронни услуги.

Всеки трети анкетиран откроява като проблем насаждането на негативизъм спрямо бизнеса, за всеки четвърти проблем е сивата икономика, а за 15% - състоянието на инфраструктурата.

По отношение на работната ръка, след моментния спад през 2020 г., тенденцията отново е към ръст в търсенето на кадри, най-вече на изпълнителски състав и тесни специалисти в по-малка степен на административен и ръководен персонал.

istock
istock

Диана Върганова, управител на дружество във Враца за производство на електронни изделия, споделя: 

"Ние ще се постараем да сме адекватни и плащаме вече по-големи осигуровки, така че задължително на тези хора ще им вдигнем заплатите. Всяка една чужда инвестиция, обаче очаква да бъде изплатена и принуждавайки инвеститора всяка година да увеличава, за да поддържа заплатите, изнемогва в един момент и тогава решава да продаде фабриката и да изнесе продукцията си в някое по-изгодно място. Ние тогава дефакто нямаме работа в Северозападна България и не само тук. Ние сме абсолютно неконкурентни на другите страни. Говорим за страни като Словения, Словакия, Хърватска."

Работата за държавата дава по-високи заплати

Трябва ли да бъдат повишени заплатите в частния сектор и имат ли ресурс фирмите от Северозапада да го направят?

"В града, специално, според мен, не. Зле са нещата. Държавните служители вдигат заплатите си, но в частния сектор не може... Самите собственици не са склонни на увеличение, което е най-големият проблем за цяла България. Инфлацията не се успокоява и нещата са в някакво блато, затънали и дотук. Политическата криза в момента допълнително утежнява нещата... Нужно е да се повишат заплатите, защото виждате, че всичко е скъпо и не може да бъде иначе... Във Видин е много тегава работата - има съкращения. Някои от стоките продължават да повишават цените си, а други се застояха" - коментираха видинчани.

От годишната анкета на Българската стопанска камара става ясно още, че високите енергийни цени принуждават бизнеса да търси начини за повишаване на енергийната ефективност на компаниите. 44% от анкетираните имат такива планове, 14% вече са инвестирали, но 34% не си поставят подобни приоритети. Други 8% се въздържат, поради липса на финансов ресурс. Работят ли компаниите у нас в тази насока?

Слави Рангелов, изпълнителен директор за България на най-големия производител на соларни панели в света, коментира:

"Пазарът в момента се движи от компании, които искат да инсталират батерийни стопанства за собствена консумация, тъй като правителството на България одобри няколко проекта, които текущо са в ход. Имаме програма, която е за собствена консумация на предприятията и тя е до 1 МWh батерийни стопанства с включително до 1МW пик инсталирана мощност на соларни инсталации. В момента се подписват договорите с одобряващия орган и се извършва проектирането. В същото време за големи паркове миналата седмица излезе програма, която е от 200 КWh до 2 МWh без лимит за стопанства, които да съхраняват енергия и да я продават в по-късните часове, за да може все пак системата да се балансира".

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase