В държавите, които са се присъединили към еврозоната, се наблюдава значително подобряване на качеството на живот. Това обясни пред БНР Любомир Дацов, член на Фискалния съвет, бивш заместник-министър на финансите.
Средната нетна месечна заплата на работещите в хърватските фирми през март тази година възлиза на 1448 евро. Това представлява реално увеличение от 5.8% в сравнение с март миналата година.
У нас анализ на Фискалния съвет сочи, че страните от Централна и Източна Европа, приели еврото, догонват с малко по-бързи темпове средния доход за ЕС спрямо държавите от региона, които са извън еврозоната.
Какво мислят българите за еврото
Любомир Дацов открои като важен фактор това, че държавите, приели еврото, се намират в обща търговска зона.
"Това помага икономиките да се развиват доста по-бързо".
Той обясни все пак, че националните политики подобряват качеството на живот на хората.
"Различните видове политики изчерпват капацитета си и ако не правиш нищо, ти започваш да изоставаш. Големият урок за правителствата е, че не могат да стоят и да се надяват на стари лаври".
През последните две години хърватската икономика, ако изключим Малта, е най-бързо растящата в рамките на ЕС, обясни бившият заместник-министър на финансите.
"Това до голяма степен се дължи на интереса към тази държава. Тя е туристическа, но се е променила структурата на туристите, които я посещават. Те вече са по-платежоспособни".
Интересът към нея има и като икономика, като държава с по-нисък риск, а това води до подобряване в инвестициите, посочи Дацов.
Той коментира факта, че към този момент извън еврозоната са Полша, Унгария, Чехия и Румъния.
"В някои държави управляват консерватори, които независимо, че са се присъединили към ЕС, държат да показват, че са националисти, че се справят по различен начин.
Икономист: С приемането на еврото спестяванията в България ще продължат да растат
Има случаи, когато може и да искат, но това би означавало да предприемат доста непопулярни мерки, за да стабилизират икономиката.
Румъния и да иска не може да се присъедини, защото при нея показателите избиват отвсякъде - и за инфлацията, и за състоянието на бюджета. Във фискалната сфера на Румъния ще й трябват поне 7-8 години, за да изпълни критериите за влизане в еврозоната.
Полша е много интересен случай. Тя се възползва още през 2010 година много добре от еврофондовете. Беше единствената държава, която нямаше такъв голям спад като следствие на кризата през 2008 - 2009 година. Правителството намери начин да усвоява безпрецедентно добре еврофондовете. Успяха да запушат с тях дупката, която се получи в икономиката.
Шефът на БНБ: Напълно готови сме за еврото от 1 януари 2026 г.
Полша в момента се възползва и от войната в Украйна, от това, че може би е една от най-големите икономики. Полски фирми и вериги оперират вече и в България. Полският бизнес е много находчив и се развива изключително добре".
Еврозоната подпомага правилната политика, обясни Дацов.
"Съчетанието на благоприятната среда, в която се намирате, с правилна политика от страна на правителството ускорява допълнително нещата. Икономически активните хора попадат в една по-нискорискова среда.
Чисто икономически еврото е въведено в България. Българският лев е обезпечен с евро".
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase