30 на сто от кредитите или почти всеки трети са в графата проблемни, пише днес в. "Класа". Тази цифра представи банкерът Стилиян Вътев, описвайки ситуацията след разразилата се криза у нас.

Данните му обаче се различават от официалната статистика на БНБ. Според последните излезли цифри към края на март лошите кредити – т.е. необслужваните, поне 90 дни са 16.2%, а общо с преструктурираните делът им е 23.35% от всички отпуснати. По-притеснителното е, че в абсолютна стойност само за март скочиха с 394 млн. лв. до 9.7 млрд. лв.

Големият проблем е, че няма нови бизнес проекти, които да се кредитират, посочи още Вътев. Дори финансовите институции в момента се бият за клиенти, предлагайки им дори 4% лихвени нива.

Банките си крадат клиентите, като рефинансирането се оказва единственият ни източник на нови проекти. Търсене обаче няма, категоричен бе банкерът. По думите огромният кризисен шок, високата кредитна и фирмена задлъжнялост както на бизнеса, така и на домакинствата е повлияла изключително депрeсивно на инвестиционните намерения.

Според Кънчо Стойчев, секретар на съюза Произведено в България, пари има, но проектите не тръгват, защото натискът върху белия бизнес е много голям, бюрокрацията в последните години също се е увеличила. Според негови груби изчисления всеки милион, затворен в банка, e равен на 20-30 работни места.

Вътев препоръча на фона на дълговата криза в Европа да търсим начини да използваме конкурентните си предимства и да се спасяваме сами. Две са основните ни преимущества: макроикономическата стабилност и местоположението, природните и културните богатства.

Заради добрите финансови показатели България да се обърне към външните пазари, където, ако емитираме дълг в следващите месеци, да го получим на сравнително много евтина цена. Вътев залага на 5%, Кънчо Стойчев на поне 5,5%.

Най-голямата грешка ще бъде използването на вътрешни ресурси, като се прибягва до Сребърния фонд, за да се финансира дълг или дефицит. Това ще доведе до стагнация, категоричен бе банкерът. В дългосрочен план трябва да се привличат продуктивни чужди инвеститори, а средствата по европейските програми да се преценяват не само според степента на тяхното усвояване, а и според ефективността им за икономиката.

Сред приоритетните сектори според Вътев са селското стопанство, СПА, голф и културен туризъм, както и транспорт и логистика.