Лавина от промоции по ипотечните кредити заля банковите клиенти през февруари и март. Повечето от тях се опитват да привлекат интереса на гражданите с оферти за по-ниски лихвени проценти и за по-малки такси и комисиони.

Намаленията при лихвите варират от 0.5 и 1% при различните банки, но те важат само за първата година от погасяването на заема.

Увеличава се и размерът на заема, като повечето банки вече дават възможност той да покрива до 85% от цената на имота, вместо предишните 75 или 80 процента.

Промоции по лихвите за ипотечните кредити предлагат и "УниКредит Булбанк", и "Банка ДСК", и ОББ, и "Юробанк И Еф Джи България", и "Алианц Банк България". Някои от тях са готови да върнат на клиентите си една от вноските им, ако те в продължение на 13 месеца обслужват редовно задължението си.

Един по-подробен анализ на детайлите по всички тези оферти обаче показва, че кредитните институции са доста предпазливи при даването на бонуси. Казано по друг начин, с едната ръка дават, а с другата вземат и накрая се оказва, че взетото е повече от даденото. Само че и тази политика си има обяснение. От една страна, банките опитват различни подходи, за да привлекат вниманието на платежоспособните клиенти и да ги накарат по-смело да вземат заеми. От друга, мениджърите им съзнават, че икономическата ситуация е твърде нестабилна - тоест, рискът при отпускането на кредити е доста висок и се стремят да се застраховат срещу негативно развитие на пазара.

Могат да се изброят и ред причини защо банките се насочиха първо към ипотечните заеми. Първо, те разполагат със значителен по обем свободен ресурс - съдейки по някои информации, става дума за около 700-800 млн. лв., които стоят по сметки и им носят минимален доход. Всъщност, неофициално се коментира, че въпросните свободни пари носят загуби, но няма добри проекти, за да се инвестират в тях. И след като бизнесът не предлага такива проекти, банките сами си спретнаха схемата с ипотечните кредити за граждани.

Втората причина е, че в началото на март БНБ прие промени в Наредба №8, с които намали значително оценката на риска по обезпечените с имоти заеми. Тя падна от 50 на 35% от размера на кредита.

Освен това чрез стимулирането на хората да вземат ипотечни заеми и да купуват жилища банките искат да си решат и проблема с лошите фирмени кредити. Не е тайна, че до средата на 2009-а строителните компании погълнаха голямо количество кредити. По някои оценки става въпрос за 6 - 7 млрд. лева. Близо половината от тези пари са отишли за изграждането на жилищни комплекси и кооперации. Фирмите са ги теглили с идеята, че след построяването на жилищата ще могат да ги продадат, да ги дадат на лизинг или под наем. Само че кризата им обърка сметките. Това доведе до ликвидна криза на редица строителни дружества и до увеличаване на броя на просрочените заеми. Сега самите кредитни институции се опитват да завъртят колелото в обратната посока. Намеренията им са да стимулират гражданите да вземат ипотечен кредит, да купят жилище и по този начин да налеят пари в строителните фирми, които пък да възстановят редовното погасяване на получените заеми. Така, наред с по-високия доход, получаван от свободните им в момента средства, и намаляването на просрочените кредити банките ще могат да освободят и провизиите, които са заделили. Съответно това ще увеличи печалбите и собствения им капитал.

Отделна тема е, че съживяването на ипотечното кредитиране предполага по-голямо търсене на апартаменти и вдигане на оборотите в строителния сектор. А той за добро или за лошо се превърна в структуроопределящ за цялата ни икономика. Покрай него ще вземат глътка въздух и всички онези фирми, които търгуват с мебели, с дограма, със санитарен фаянс... Казано накратко, успехът на ипотечното кредитиране може да събуди цели отрасли в икономиката ни.