На фона на постоянните новини за задълбочаване на кризата, нарастващ брой фирмени фалити и перманентен недостиг на пари в бюджета банковият сектор сякаш е остров на спокойствието.
Вярно е, че от близо година насам той обект на постоянни атаки както от страна на политиците, така и на различни обществени организации. Но за момента банките не дават дори и най-малък признак за нестабилност и финансови проблеми. Както се казва - ни дума, ни вопъл, ни стон. Което всъщност е много хубаво, защото ако финансово-кредитната система се разклати, сегашната криза ще ни се види като детско забавление.
Всъщност има ли причина да се притесняваме, че този последен остров на спокойствието ще бъде залят от приливните вълни на кризата? На пръв поглед повод за тревоги няма. Според статистиката на БНБ банковият сектор е един от малкото, чиито активи нарастват. През юни 2009-а, когато кризата вече бе в разгара си, общият им размер възлизаше на 69.47 млрд. лв., в края на годината той бе 70.87 млрд. лв., а за шестте месеца на 2010-а надхвърли 71 млрд. лева.
Общият размер на собствения капитал на банките за една година също е нараснал - от 8.83 млрд. на 9.55 млрд. лева. Само че добрите новини свършват дотук. Защото при увеличаващи се активи и капитал печалбата на финансово-кредитната система се е свила с повече от 29.3% - от 498.3 млн. лв. през юни 2009-а на 352.12 млн. лв. година по-късно. А това означава само едно - че макар и увеличени, активите на банките им носят все по-малко доход. Доход, който все по-трудно покрива увеличаващите се загуби от просрочени вземания.
Ето защо повечето банки се опитват да преструктурират активите си, като продават или предоговарят проблемните кредити и намаляват разходите си. Разбира се, прицелват се и в платежоспособни клиенти, провеждат кампании за предоставяне на нови ипотечни и потребителски заеми. Само че ефектът от тях, поне до средата на годината, не е голям. Да не кажем никакъв. Това се вижда и от показателите за възвръщаемост на капитала и възвръщаемост на активите, които за една година са намалели чувствително.
В края на юни 2010-а шест от двадесет и четирите банки, базирани у нас, отчитат под 1% възвръщаемост на капитала - нещо, което е било немислимо през миналата година. Що се отнася до възвръщаемостта на активите, има кредитни институции, при които този показател е под 0.1 процента. С други думи, приходите им едва покриват разходите.
Най-характерното за поведението на банките сега е усилието им
да преструктурират активите си
Обезпеченията на голяма част от длъжниците, които са изпаднали в просрочие за повече от половин година, се продават, като най-често парите, събрани от това, покриват 50-60% от вземането - главницата плюс натрупаните лихви и съдебните разходи. Има и вземания, които банките продават на инвеститори, проявили интерес към бизнеса на закъсалия длъжник. На фирмите, които имат потенциал, но са изпаднали във временно ликвидно затруднение, кредитите се разсрочват или се дават заеми на други дружества, които са готови да финансират бизнеса или да дадат поръчки на имащата проблеми компания. Банкери твърдят, че
лихвеният туризъм се е възродил
но този път по отношение на кредитите. Гражданите и фирмите, които са с доказана платежоспособност и не са доволни от условията, предлагани им от финансиращата ги банка - лихви, такси, комисиони и обслужване, бързо сменят своя партньор (както до неотдавна се случваше с депозитите). При силната конкуренция за добри клиенти много кредитни институции предлагат и на хората, и на компаниите да им отпуснат кредит, с който те да погасят задължението си към старата банка, от която не са доволни, и да се прехвърлят при новия си кредитор при по-изгодни условия.
Всички изброени дотук операции водят до разместване на пластовете между банките, но не и до устойчив ръст на балансовите им числа и до повишаване на печалбите. Като цяло ситуацията в банковия сектор може да се илюстрира с картината на известния художник Верещагин "На Шипка всичко е спокойно" - стоящ на пост войник, обгърнат от снежната пелена на бушуващата виелица. Истината е, че банковата система се намира в хибернация - състояние, при което жизнените процеси са намалени до минимум с цел тялото да издържи по-дълго на заобикалящата го неблагоприятна среда и с надеждата, че след време тя ще се подобри.
И в тази тягостна обстановка има
банки, които се справят по-добре
от сектора като цяло. В случая не става дума за ръста на активите. Много по-голяма тежест имат размерът на собствения капитал, печалбата и коефициентите на възвръщаемост. Това са четири от петте показателя, по които всяко тримесечие вестник "БАНКЕРЪ" оценява кредитните институции у нас. Петият - размерът (а не ръстът) на балансовото число, само определя значението на отделните банки за сектора. Той обаче е ефективен коректив, защото не допуска в групата на най-добрите банки да попаднат малки по размер кредитни институции, които с една-две сделки могат чувствително да променят финансовия си резултат, а оттам и коефициентите за възвръщаемост.
Правилото, което спазваме вече дванадесет години
при изготвянето на класацията, е, че само банките, които са сред първите десет и по петте показателя, попадат в елитната група. Те се изчисляват единствено на базата на данни, публикувани в тримесечните отчети на управление "Банков надзор" и са достъпни за всички, които искат да ги проверят. За съжаление не можем да включим показатели като капиталова адекватност и процент на просрочените вземания спрямо общия размер на предоставените заеми, както и спрямо заемите по видове - фирмени, жилищни и потребителски, защото тази информация за отделните банки не е публична и представлява служебна тайна. Същото се отнася и за данните за степента на риска на отделните активи по кредитни институции. Те не могат да бъдат открити дори в одитираните отчети на банките, още повече че методиката по "Базел II" за оценка на риска и на паричните потоци, която ползва банковият надзор, се различава от тази по Международните счетоводни стандарти, която прилагат одиторите. И за да може тази разлика да бъде отразена в счетоводните отчети, банките начисляват т. нар. специфични провизии. Споменаваме всичко това, за да е ясно колко несериозни са претенциите на някои автори на класации, претендиращи, че оценяват риска при управлението на банковите активи. Що се отнася до показателите на вестник "БАНКЕРЪ", според данните за шестте месеца на 2010-а, критериите за влизане в
елитната група
покриват четири институции - "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК", ОББ и "Банка Пиреос България". Позитивното в топлистата ни е, че в нея са първите три по размер на балансовото число банки - "УниКредит Булбанк", "Банка ДСК" и ОББ, които контролират 38.4% от всички активи на финансово-кредитната система. Характерното за тях, както и за "Банка Пиреос България" обаче е, че в рамките на една година балансовите им числа намаляват - между 1 и 5 процента. Влияние за това имат и кредитите, тъй като четирите банки, както и всички останали, постоянно се опитват да изчистят лошите си вземания и да привлекат нови платежоспособни клиенти. Доверието на клиентите към тях обаче не е намаляло, тъй като и четирите кредитни институции не са намалили общия обем на привлечените депозити. Да, парите на фирмите се свиват, но това се компенсира от нарастване на спестяванията на гражданите. Най-голям ефект върху балансите на четирите банки има външното финансиране. Например в края на юни 2009-а
"УниКредит Булбанк"
е разполагала с депозити и кредити от чужбина за 1.63 млрд. лв. (над 800 млн. евро). В края на 2009-а тези пари нарастват до 3 млрд. лв. (1.5 млрд. евро) и тогава активите на банката се увеличават, достигайки 11.52 млрд. лева. През следващите шест месеца обаче външното й финансиране намалява до 2.4 млрд. лв. (1.2 млрд. евро). Междувременно банката изплати значителна сума като дивидент на основния си акционер. И логично активите й се свиха до 11.08 млрд. лева. За същия този едногодишен период "УниКредит Булбанк" е увеличила, макар и с малко, отпуснатите кредити и не е загубила от общия размер на депозитите на граждани и фирми. Повишените разходи за провизии, както и свиването на разликата между лихвите по заемите и на тези по депозитите са стопили част от печалбата й. В края на юни 2010-а тя е 88.37 млн. лв., докато година по-рано е била 133.37 млн. лева. В резултат на това и коефициентите за възвръщаемост на капитала и на активите са намалели. Но това е напълно очаквано предвид конюнктурата на пазара.
Същата ситуация се наблюдава и при
"Банка ДСК"
За една година външното финансиране, което тя ползва, се е свило от 840 млн. лв. (420 млн. евро) на 218.3 млн. лв. (около 110 млн. евро). И това е повлияло отрицателно на балансовото й число, което е спаднало от 8.54 млрд. на 8.47 млрд. лева, независимо че и отпуснатите кредити, и привлечените депозити от граждани и фирми за същия период са нараснали. Липсата на евтин външен ресурс и увеличените разходи за провизии пък са изяли част от печалбата на банката, която в края на юни 2010-а е 65.34 млн. лв., докато през първото полугодие на 2009-а е била 79.27 млн. лева.
Положението при
ОББ
не е много по-различно. За една година външното финансиране, ползвано от банката, е намаляло от 2.29 млрд. (близо 1.2 млрд. евро) до 2.07 млрд. лв. (около 1.1 млрд. евро). За същия период пък активите на банката са се стопили от 7.98 млрд. на 7.78 млрд. лева. Точно с толкова с колкото са намалели кредитите и депозитите, които тя ползва от чужбина - най-вече от своята майка Национална банка на Гърция. С горе-долу същата сума - 200 млн. лв., е свит и кредитният портфейл на ОББ, но пък за сметка на това за една година банката отбелязва увеличение на привлечените средства от граждани и фирми.
Ограниченото външно финансиране е и основната причина за колебанието в балансовото число на
"Банка Пиреос България"
За една година парите от чужбина, с които тя е разполагала, са намалели от 1.7 млрд. лв. (850 млн. евро) на 1.4 млрд. лв. (700 млн. евро). С близо 250 млн. лв. се е свил общият обем на отпуснатите заеми, като според източници от банката това се дължи на някои операции по прехвърляне на фирмени кредити от българската институция към базираната в Лондон дъщерна банка на "Пиреос Груп". Като цяло обаче депозитите от граждани и фирми не променят общия си обем. Въпреки това "Банка Пиреос България" е успяла да подобри своята ефективност и за шестте месеца на 2010-а печалбата й - 27.58 млн. лв., е по-висока, отколкото в края на юни 2009-а, когато е била 24.47 млн. лева. Впрочем това е един от малкото случаи, в който банка отчита по-висока печалба, отколкото през 2009-а. Успех в това отношение отбелязват Корпоративна банка, Централна кооперативна банка и Българска банка за развитие, които освен всичко друго са успели и да увеличат активите си.
Заслужава си да се отбележи фактът, че "МКБ Юнионбанк" и ИНВЕСТБАНК, които бяха на загуба през първото тримесечие на 2010-а, са успели да я покрият и да излязат на печалба.
Има и кредитни институции като "Райфайзенбанк (България)", "Юробанк И Еф Джи България", ПИБ и "Societe Generale Експресбанк", които продължават да водят по-активна политика за привличане на клиенти, като се опитват да им предлагат не само по-качествени, но и по-евтини услуги. Това води до увеличаване на активите им, но и до по-ниски печалби. В разпределението на силите във финансово-кредитния сектор обаче няма големи изменения. Играчите просто поддържат жизнените си функции, без да правят резки движения, и явно чакат подобряване на конюнктурата, за да излязат от състоянието си на хибернация.