В сезона на почивките, когато масово се правят резервации за лятната отпуска, заплащането с кредитна карта може да ни изненада неприятно.

Сюрпризът този път не е от издателите на картите, а от туристическите агенции, при които се използват. Проблемът съвсем не е в предоставянето на възможност за плащане с кредитна карта, напротив. Подобна възможност вече предоставят достатъчно на брой агенции, претендиращи за максимално добро обслужване на клиента.

Препъни камъчето обаче е на друго място. Туристическите агенции начисляват такса, която е процент от заплатената сума. Тази ситуация е реална и се отнася за търговците, позволяващи такива покупки и в други сектори.

Затова е логично да се запитаме има ли законно основание търговецът да изисква такава такса? Отговорът се съдържа в изменения в края на миналата година Закон за платежните услуги и платежните системи. Съгласно чл. 49 (4) „При платежни операции, извършвани чрез платежна карта или друг подобен инструмент, получателят не може да изисква от платеца заплащане на такси за използването на инструмента". Този закон беше изменен, за да се хармонизира с европейското законодателство, и изрично забранява събиране на подобни такси. Това обаче не пречи на някои търговци да събират такава.

След като таксата не е законна, следователно и размерът й може да варира

За да не предизвика съмнения в платеца, все пак размерът й е между 1,8% и 2% от сумата, която се заплаща. Всъщност се получава следното: събирайки тази такса, търговецът завишава цената на стоката или услугата, която предлага с цел компенсиране на разходите си към самия доставчик на платежни услуги. Разбира се, всеки, който ползва картата си често, веднага би се досетил, че има нещо нередно.

Къде може да се оплачем при неправомерно начислена такса? Отговорният орган, който разполага с правомощията да разглежда такива жалби, е Помирителна комисия за платежни спорове. Комисията разглежда жалби, свързани със спорове при парични преводи и при ползване на дебитни и кредитни карти.

В случай например на неправилно отразена сума при теглене или плащане с картата, както и при неправилно начислени лихви и такси ощетеният има право да подаде жалба до Помирителната комисия. Особеното тук обаче е, че преди да се подаде жалба в комисията, трябва да се отправи оплакване към банката - издател на електронния платежен инструмент. Ако тя не предостави становище в 7-дневен срок или пък това становище не ни удовлетворява, следва да се обърнем за разглеждане на жалбата към Помирителната комисия.

Комисията е независим орган и има за цел да съдейства за разрешаване

на спора между страните. Тя обаче не замества съдебните дела, а цели извънсъдебно разрешаване на спорове между страните. Всяка засегната страна сама преценява дали да отправи жалба към Помирителната комисия, или да се обърне към съда. Ако обаче страната отправи възражението си пред съда, тя губи възможността спорът да бъде разрешен от комисията.

Друг реален проблем пред картодържателите се явяват често пъти неработещите устройства при търговците. Така, ако не разполагаме със сума в кеш, можем да попаднем в доста неловка ситуация. Получава се едно противоречие - от една страна, стремежът към по-широка употреба на електронните платежни инструменти, а от друга, невъзможността да разчитаме на този вид плащане. Въпросът, който възниква, е защо ПОС устройствата при търговците не функционират толкова често? Отговорът е прост -

укриване на доходи и развитие на сива икономика

За самия продавач не е без значение по какъв начин ще му се заплати, като определено предпочитаната форма за тях е плащане в брой. Именно тази форма позволява по-голяма свобода при извършване на нерегламентирани търговски сделки, целящи прикриване на обороти. Така се получава, че докато в развитите страни все по-трудно може да бъде намерена възможност за плащане в брой, в страната ни реалността е точно обратната.

Такива случаи не са рядкост в малките търговските центрове и бензиностанции, където най-честото оправдание е, че съществува технически проблем в банката, обслужваща търговеца.