Има плахо съживяване на кредитирането, а спестяванията на българите в банките както и в предишните месеци продължават да се увеличават. Сериозен ръст има при жилищните заеми, докато в останалите сегменти промените са повече символични.

Това показва паричната статистика за септември, която БНБ огласи вчера. Към 30 септември физически лица държат в банките 25.945 млрд. лв., което е с 12.6% повече, отколкото преди година.

Данните потвърждават, че кризата не си е отишла от България и че заради неясните перспективи фирми и граждани се стремят да ограничават разходите си и да не задлъжняват.

При кредитите за бизнеса сякаш има известно съживяване - сумата им е 31.35 млрд. лева, което е с 1.8% повече от септември 2009 г. През август също имаше прираст на годишна база, макар и с едва 0.3%. И при личните заеми има плахо увеличение, с малко под 1%. То обаче се дължи главно на ипотеките - ръстът на жилищните кредити е с 4.7% на фона на септември 2009 г.

Това оживление вероятно ще продължи, защото напоследък доста банки свалиха лихвите по нови жилищни заеми и се появиха много реклами за различни промоции и екстри - например нулева такса за разглеждане на документите, отпадане на таксата за предсрочно погасяване след третата година и др.

За разлика от ипотеките обаче потребителските заеми са замръзнали на миналогодишните си равнища, което е ясен показател, че българите не виждат скоро края на кризата и се въздържат от харчове. За същото говори и продължаващият ръст на спестяванията.

Общо депозитите на фирми и граждани са почти 41.5 млрд. лв. - със 7.3% повече отпреди година. Темпото обаче, изглежда, спада, защото през август ръстът на спестяванията на годишна база бе 8.7% през август т. г.

Депозитите на нефинансовия сектор са 12.215 млрд. лева, на финансовия сектор са 3.337 млрд. лева, а спестовните български домакинства вече са заделили почти 26 млрд. лева. Статистиката на БНБ разкрива, че специално средствата на предприятията от реалния сектор в банките намаляват, макар и незначително - с 1% спрямо септември 2009 г. Със същия процент пък растат влоговете на финансовите компании.

Заложници

Банкерите напоследък коментират, че не виждат съживяване в дребния бизнес, който зависи от вътрешния пазар, и се оказва заложник на ниските доходи на хората и свитото потребление.

"Секторите, които в момента прогресират, са тези с експортна ориентация. Това са предимно средни и големи компании. Малките фирми са най-засегнати от кризата", смята Асен Ягодин, шеф на Асоциацията на българските банки.