До края на тази година ръстът на лошите кредити ще достигне най-високата си точка. След това ще спрат да нарастват и дори може да се наблюдава обратната тенденция на намаляване на заемите, чиито получатели изпитват трудности с погасяването им.

Това прогнозираха вчера водещи банкери по време на дискусия за развитието на банковия сектор.

По закон като „лоши” се определят заемите с просрочие на вноските над 90 дни.Най-значително забавяне на ръста на лошите кредити има при домакинствата и по-конкретно при потребителските кредити, каза Кристофър Павлов, главен икономист в УниКредит Булбанк.

При фирмените просрочени заеми тази тенденция ще се прояви с леко забавяне най-късно до началото на 2012 г.

„Въпреки това лошите кредити няма да достигнат нива,

които да застрашават функционирането на банковата система”, каза още Павлов.

Според експерти родните банки могат да работят нормално и при 25% лоши кредити.

Делът на просрочените кредити е близък до 20%, но половината от тях са преструктурирани, обясни Асен Ягодин, изпълнителен директор на Пощенска банка. По думите му те би трябвало да се обслужват нормално и проблемът с лошите заеми всъщност не е толкова сериозен.

„През последните шест месеца има забавяне на ръста на просрочените кредити и това е знак, че банките се справят с просрочията”, коментира още Ягодин. Той също прогнозира, че през тази година има добри шансове да спре увеличението им. Банкерите са единодушни, че кредитирането ще остане далече от нивата преди кризата, когато при отпуснатите заеми се отчиташе годишен ръст от 30-40%. Въпреки това според тях финансовите институции ще отпускат повече кредити и годината ще завърши с

4-4,5 на сто ръст на кредитите

за домакинствата. Експертите посочват още, че кризата е имала оздравителен ефект и сега и банките, и клиентите са по-внимателни.

Асен Ягодин припомни, че преди кризата много компании са получавали кредити за големи проекти и с 10% самоучастие, но точно тези заеми в момента попадат сред преструктурираните. Сега обаче това не се случва.

„България е една от малкото страни в Европа, които не допуснаха фалити на кредитни институции”, припомни Румен Симеонов, подуправител на БНБ. Той посочи още, че страната ни е сред 5-те в ЕС, които не са използвали обществени средства, за да подпомагат банковата система.

Според Симеонов икономиката ни действително бавно излиза от кризата и банките постепенно ще започнат да предлагат кредити по-активно.