Пълен колапс на кредитния пазар. Пари за нови заеми няма. В същото време лихвите по старите задължения растат със зашеметяваща скорост.
Публичното пространство буквално бе отровено от внушения, че банките са група обирджии, които в името на собствените си печалби са готови да унищожат дори и добрите си клиенти. То не бяха улични протести, то не бяха гневни декларации, то не бяха коментари по медиите.
Дори финансовият министър Симеон Дянков се опита да притисне банките, за да свалят лихвените си проценти. С протести и административни заплахи обаче не могат да се преодолеят пазарните тенденции.
На пръв поглед картината в кредитирането наистина е ужасяваща. От края на 1998-а насам никога толкова много банки не са отчитали свиване на обема на отпуснатите заеми. През 2009-а "Банка Пиреос България" е намалила кредитирането с 6.15%, "Банка ДСК" - с 1.57%, ОББ - с 1.41%, "Българо-американска кредитна банка" - с 1.2%, и "Интернешънъл Асет Банк" - с 3.45 процента. С изключение на последната, това са институции, при които заемите обхващат сравнително голям дял - над 75% в общия размер на активите.
Интересното в случая е, че това свиване на кредитите не е определящо за резултатите, които отчита банковият сектор като цяло. Противно на очакванията числата сочат, че
ситуацията в кредитирането
не е толкова ужасяваща, колкото се представя в публичното пространство. В края на 2009-а общият размер на предоставените заеми е 51.38 млрд. лева. В сравнение с 2008-а той е нараснал с 4.34%, което в абсолютна стойност прави 2.14 млрд. лева. На фона на предишните години, когато обемът на отпуснатите кредити нарастваше с 40-50%, тези 4.34% за 2009-а са пренебрежимо малка стойност. Какво да кажем тогава за движението на кредитите в страните от еврозоната и дори в ЕС, където се "радват" на два пъти по-малък ръст на отпуснатите заеми. При това, забележете, в България през 2009-а са нараствали всички видове заеми. Тези за фирмите са се увеличили от 31.88 млрд. на 32.71 млрд. лв., потребителските - от 9.1 млрд. на 9.71 млрд. лв., а жилищните - от 8.26 млрд. на 8.95 млрд. лева.
Фактите недвусмислено сочат, че въпреки увеличаването на размера на
просрочените заеми
банките все пак не са спрели да кредитират. Повечето бизнесмени не отричат, че преди да прибягнат до принудително осребряване на обезпеченията, кредитните институции се опитват да разработят и да предложат схеми за разсрочване на заемите. Естествено, срещу това те искат допълнително обезпечение и дори увеличават лихвата. Бизнесмените, които редовно обслужват задълженията си към кредитните институции, обаче не са престанали да получават заеми при преференциални условия, особено ако приходите от основната им дейност не са се свили драстично. Нещо повече, през последните три месеца на годината банките изключително настоятелно ухажват точно тези добри клиенти да вземат нови заеми.
Лихвата за фирмените кредити
показва, че в края на 2008-а средното й ниво (по левовите кредити до 2 млн. лв.) е било 11.18% годишно, през септември 2009-а то е 9.75%, а в края на 2009-а - 9.89 процента. Е, какво излиза - че лихвите по левовото фирмено финансиране в повечето от случаите през 2009-а са били по-ниски от тези в края на 2008-а.
Същата е ситуацията и при бизнес кредитите над 2 млн. лв., по които средната годишна лихва през 2008-а е била 10.93%, а година по-късно 8.16 процента. Подобно е положението с еврофинансирането за компаниите у нас, при което за дванадесет месеца лихвите са намалели от 8.13 на 8.09 процента. Малко по-различна е ситуацията при заемите над 2 млн. евро, тъй като в края на 2008-а средната лихва по тях е била 7.7%, а година по-късно - 7.96 процента. Но пък пикът е бил през август, когато средната лихва е достигнала 9.27 процента. А това означава, че и при тях в края на 2009-а има поевтиняване.
Разбира се, средностатистическите данни са като средностатистическото кюфте - за някои фирми кредитите не са поскъпнали драстично, за други цената на финансирането е пораснала до непосилни размери. Но пък е факт също така, че по-добри условия банките предлагат на компаниите, които в период на растеж не са водили неразумно агресивна политика и в името на разширяването на пазарния си дял не са трупали огромни дългове. А останалите - които влошаването на икономическата ситуация свари в разкрачено положение, в бъдеще би трябвало да си правят по-добре сметките. Ако изобщо оцелеят.
Напълно логично е, че в трудната ситуация има банки, които са се справили по-добре от останалите. Именно за да оцени поведението им на пазара, от десет години насам вестник "БАНКЕРЪ" изготвя на всеки три месеца
класация на най-активно кредитиращата банка
Всички институции се оценяват по три критерия - обем на отпуснатите заеми, техния ръст през годината и дела на кредитите спрямо общия обем на активите. Само банките, които се нареждат между първите десет и по трите показателя, попадат в елитната група.
Към основните ни критерии могат да бъдат прибавени и още два: за дела на просрочените кредити в общия обем на заемите, както и коефициентът за покритие на необслужваните кредити с провизии. Но за нещастие БНБ не предоставя публична информация за тези показатели на отделните банки. И може би има основание, тъй като те могат да бъдат ползвани за всевъзможни медийни спекулации. Но и без тях резултатите за 2009-а показват, че показателите, на които е базирана класацията ни, наистина изваждат на преден план банки с много добро управление на кредитния портфейл - такива, които не са били прекалено агресивни в условията на икономически растеж, а при влошаване на икономическата ситуация са успели да разширят клиентската си база. За 2009-а критериите на вестник "БАНКЕРЪ" са покрити от "Юробанк И Еф Джи България" и "Societe Generale Експресбанк".
Допреди две години "Юробанк И Еф Джи България" даваше приоритет именно на заемите за фирми. В края на 2008-а общият размер на отпуснатите от нея кредити бе 3.73 млрд. лв., от които 1.2 млрд. лв. бяха за граждани. Заемите заемаха 68.7% от активите на банката, което в сравнение с други големи институции в този сектор не бе много. В края на 2009-а общият обем на кредитите на "Юробанк И Еф Джи България" достигна 4.43 млрд. лв. и отбеляза 18.55% ръст, което е огромен успех в сегашните условия. Интересното е, че това увеличение на кредитния портфейл се дължи изцяло на нарастването на заемите за населението. Обемът на потребителските кредити е повишен от 734.1 млн. на 1.2 млрд. лв., а на ипотечните - от 462.75 млн. на 771.33 млн. лева.
В края на 2009-а "Юробанк И Еф Джи България" отбелязва почти пълен паритет между заемите за фирми и граждани. Освен това делът на кредитите й е нараснал и те вече заемат 73.45% от активите й, което показва, че тя е намерила добри ниши за развиване на бизнеса си, независимо от неблагоприятната икономическа ситуация. Времето обаче ще покаже дали този ръст на заемите ще увеличи доходите на банката, или ще се превърне в източник на разходи за провизии.
"Societe Generale Експресбанк"
също е отчела сравнително висок ръст - 11.32%, при отпуснатите заеми. За 2009-а те са се увеличили от 1.99 млрд. на 2.22 млрд. лева. За разлика от "Юробанк И Еф Джи България", "Societe Generale Експресбанк" дължи успеха си на добре проверената политика да залага на фирмите. Именно заемите за бизнеса са допринесли за разширяване на пазарните й позиции. Делът на заемите в общия размер на активите на банката е намалял от 79.36 на 76.85%, но както се вижда от публикуваните данни, този спад не е заради кредитите, а тъй като общият размер на активите на "Societe Generale Експресбанк" расте по-бързо от кредитния й портфейл. А това означава, че освен за разширяването на пазарните й позиции мениджмънтът на банката отделя достатъчно внимание и за поддържане на стабилността й.
Що се отнася до останалите банки, на очи се набива фактът, че най-голям ръст на кредитите през 2009-а отчитат институциите, които преди не са били агресивни на този пазар. Например при Корпоративна банка увеличението на заемите е 20.53%, но до края на 2008-а те са заемали едва 55% от активите й. Централна кооперативна банка отчита ръст от 17.22%, но през 2008-а кредитите са били 58% от активите й. С ръст от 13.4% може да се похвали "Райфайзенбанк (България)", при която до началото на 2009-а кредитите са заемали 58.61% от активите. Същото е и положението при някои по-малки банки като "Търовска банка Д" и "Токуда банк", които показват двуцифрено увеличение на отпуснатите заеми, но година по-рано те са заемали около половината от балансовите им числа. Разбира се, най-чувствителен е ръстът на кредитите, предоставени от "Българска банка за развитие" - 50%, но да не забравяме, че тя е държавна и е създадена именно с цел да стимулира развитието на малките и средните предприятия.
От споменатите дотук данни излиза, че кризата наистина е период на нови възможности, но само за онези, които са били по-консервативни във времената на икономически растеж. Това правило всъщност се отнася не само за банките, но и за фирмите. Без съмнение, когато кризата отмине, бизнесът отново ще започне да расте. Но дано остане поуката, че след кризата идва възход, а след възхода пак криза.
В Библията има една притча за видението на фараона на Египет. Той сънувал седем тлъсти крави, които пасат на ливадите до река Нил. От реката излезли седем мършави крави, които изяли тлъстите крави. Пророк Моисей разтълкувал съня на фараона, че ще има седем добри за реколтата години, които ще бъдат последвани от седем години на суша. Той посъветвал господаря на Египет през седемте плодородни години да трупа запаси, с които да посрещне трудните времена. Не е зле, когато приключи кризата, българските бизнесмени да се сетят за тази стара мъдрост.