България е на второ място след Унгария в класацията по най-скъпи жилищни кредити за домакинствата в Европейския съюз. Това става ясно от последната статистика на Европейската централна банка (ЕЦБ), за януари 2012 г.

Средното ниво на годишния процент на разходите (ГПР) в евро, който включва не само лихвата, но и таксите и комисионите, у нас е 8,89%, докато в другите страни от ЕС е около 4%. По-напред от България е единствено Унгария с ГПР в размер на 12,5%, и то за кредити във форинти, тъй като ЕЦБ не разполага с данни за заемите в евро. ГПР във всички останали страни членки е под 6%. Най-ниска е цената на жилищните кредити в Люксембург - 2,38%. Евтин заем за жилище може да се изтегли също във Финландия, Ирландия, Австрия.

Основната причина кредитите у нас да са втори по скъпотия е валутният борд. Той не дава възможност на БНБ да отпуска евтини заеми на търговските банки, както прави например Европейската централна банка. В момента тя рефинансира европейските трезори срещу 1% лихва. Освен това те могат да заемат ресурс и от европейския междубанков пазар, където лихвите са около 1,5%. У нас обаче ефективен междубанков пазар на практика няма. Значително намаляха и кредитните линии от банките майки в Европа. Така 2/3 от евровия ресурс на трезорите у нас идва от спестявания. Депозитите формират и 90% от левовите средства на банките.

България е първенец по нива на лихвите по депозитите на домакинствата, става ясно още от статистиката на БНБ и ЕЦБ. Средният ефективен лихвен процент за влогове до 2 г. в евро у нас е 4,85% през януари 2012 г., докато в другите страни от ЕС нивото му е около 2-3%. Сравнително скъпи са спестяванията също в Кипър, Швеция, Португалия, Ирландия, а най-евтини са в Люксембург, Естония и Австрия.

От данните на ЕЦБ прави впечатление, че маржът между лихвите по депозитите и кредитите за домакинствата у нас е към 4%, докато в другите страни от ЕС е 1-2%.

Регулациите на БНБ също вдигат цената

За разлика от повечето страни в ЕС България има много по-стриктни регулации за банкова дейност. Така банковата система у нас е много по-стабилна, но това допълнително оскъпява продуктите за потребителите, обясни шефът на Българската банка за развитие Асен Ягодин.

България например има най-високото изискване за капиталова адекватност - 12% при 8% в ЕС. Реалното ниво на този показател у нас е дори 17% заради препоръките на БНБ банките да не разпределят дивидент.

“Но цената на капитала в днешно време е висока”, коментира Ягодин. Минималните резерви на банките, които се държат в БНБ при нулева лихва, у нас са близо 10%, докато в другите държави са 2-3%, което също е допълнителен разход за банките. Освен това фондът за гарантиране на депозитите събира 0,5% върху депозитната база на трезорите, което допълнително оскъпява ресурса им, обясни още Ягодин.

Шефът на ПроКредит Банк Петър Славов добави, че цената на кредита зависи и от риска на отделния клиент и на държавата, а за България той е много по-висок в сравнение с Австрия например. Освен това депозитите у нас са по-краткосрочни в сравнение с влоговете в Западна Европа, което е допълнителен риск. За разлика от европейските банки много по-голям дял от ресурса на българските трезори идва от по-скъпи източници, каквито са депозитите от граждани. Освен това пазарът на недвижими имоти в Европейския съюз е много по-улегнал и предвидим в сравнение с българския, смята още банкерът.

50% от длъжниците са с поне 2 заема

Всеки втори длъжник има повече от едно задължение, което прави събираемостта по-трудна. Това обявиха от Асоциацията на колекторските агенции в България.

"Потребителите масово пренебрегват най-малките си дългове, отлагат ги непрекъснато, тъй като санкциите по тяхното неплащане им се струват нищожни", коментират от асоциацията.

Над 80% от дълговете на българина са под 500 лв., става ясно от данните. Близо 42% от задълженията са за под 100 лв., което обаче неозначава, че те са лесни за събиране. Към 20% са неплатените сметки на стойност между 100 и 200 лв. и още толкова - между 200 и 500 лв. 8% от задълженията са между 500 и 1000 лв., а други 10% са в категорията от 1000 до 10 000 лв. Под 1% са задълженията от над 10 хил. лв., съобщават още от асоциацията.

В последно време хората са се уморили от финансовите си ограничения и вече не желаят да се лишават от придобивки.

"Това е познатото на психолозите "дъно" - потребителите не вярват, че нещо може да се подобри и изпитват безразличие към влошаването на финансовото си положение. Така малките дългове трупат лихви, стига се до съдебни дела и хора, които на пръв поглед имат стабилни доходи, стигат до срив", коментират още от колекторската асоциация.