По принцип крайната цел на паричната политика може да бъде поддържане на стабилност на паричната единица, икономически растеж, ниска безработица, финансова стабилност и комбинация от тях.

Конкретните цели на Европейската централна банка (ЕЦБ) са свързани със стабилност на цените и на финансовите пазари и институции. За постигането на тези цели се използва широк набор от инструменти на паричната политика. Един от тях са лихвените проценти.

През юни 2014 г. ЕЦБ за първи път в историята си понижи лихвения процент по депозитното улеснение до -0.1%. След няколко последователни намаления през март 2016 г. този процент вече достигна -0.4%, а лихвеният процент по основните операции по рефинансиране стана 0%, като те са в сила и понастоящем.

В условията на изобилна ликвидност лихвеният процент по депозитното улеснение се превръща на практика в най-важния процент по паричната политика. Най-краткосрочният лихвен процент на междубанковия пазар, който преди това се влияе основно от лихвения процент по операциите по рефинансиране, вече е близък до този по депозитното улеснение. В настоящата статия ще разгледам кои са негативните ефекти от тази политика.

Текущо състояние на еврозоната

Същевременно текущото състояние на еврозоната се характеризира с относително бавно развитие. Реалният икономически растеж за 2016 г. е 1.7%, безработицата в края на годината е 9.6%, а растежът на заетостта е 1.3%.

От друга страна, темпът на инфлация на годишна база достигна 2% през февруари 2017 г., но все още средногодишният темп е 0.5%, докато целта на ЕЦБ за темпа на инфлацията е тя да не надвишава 2% в средносрочен период. Принос за това има кредитирането, чийто темп на растеж достига 6.4% през 2016 г.

Какви са ефектите от нулевите лихви?

Освен поддържането на ниски и дори отрицателни основни лихвени проценти е в ход и програмата за изкупуване на активи, която обхваща широк кръг от облигации от инвестиционен клас. Непосредствен ефект от провежданата парична политика е, че лихвените проценти по държавните облигации са отрицателни дори за по-дълги срокове до падежа.

По този начин държавите се стимулират да задлъжняват все повече, като се ограничават разходите за обслужване на кредитите им.

Също така една от неофициално обявените цели на ЕЦБ е да не се допусне повишаването на реалните лихвени проценти поради отрицателната инфлация. По този начин би трябвало да се предотврати по-нататъшното изместване на икономиката от състоянието на пълна заетост.

Възможността за създаване на произволно количество пари при практически нулеви пределни разходи означава, че парите много бързо могат да се обезценят. Това обаче би могло да бъде изключително вредно за паричната система.

Пример за това е надуването на спекулативни балони на различни пазари. Най-често засегнати са пазарите на недвижими имоти и на акции, но настоящите неконвенционални мерки са насочени директно и към пазарите на облигации.

В краткосрочен аспект се създава заблудата, че тази политика работи добре. На пръв поглед изглежда действително се случва желаното стимулиране на инвестициите, увеличаване на ликвидността на капиталовите пазари, повишаване на оптимизма, създаване на нови работни места и т.н. Това развитие обаче не е устойчиво. По-дългосрочният ефект, който се проявява, когато балонът се спука, е точно противоположен на желания.

Пример за вредните ефекти от политиката на нулеви лихви е японската икономика. През последните около 30 години, когато се използва такава парична политика, Япония изостава спрямо конкурентите си по икономически растеж и губи позиции в световната търговия в области, в които преди това се счита за безспорен лидер.

Причината за спукването на балона е, че политиката на нулеви лихви е вредна за реалните спестявания. Те са резултат от превишаването на дохода и производството на стоки и услуги над потреблението и представляват основата за устойчив икономически растеж, тъй като от тях се генерира капитал. Чрез реалните спестявания се финансират инвестиции в оптимално количество и структура, които да отговарят на предпочитанията на хората за бъдещо потребление.

Нулевите лихви означават евтини пари и оттам по-голяма парична маса. Те увеличават размера на наличните заемни средства и на инвестициите и създават илюзията, че икономиката е в по-добро състояние от действителното.

В резултат от нулевите лихви реалните спестявания всъщност намаляват, докато инвестициите се увеличават. Колкото по-продължителен е периодът на нулеви лихви, толкова повече се разширява възникналият дисбаланс, от който се пораждат вредните икономически и финансови ефекти.

Инвестициите се увеличават, като надхвърлят оптималния размер, а структурата им се променя спрямо тази, която би осигурила устойчив растеж. Следователно се създават големи по размер непродуктивни инвестиции.

Важното в случая е, че капиталът не е еднороден фактор – тоест, когато балонът се спука, не може автоматично да се прехвърлят активи от един сектор, който е непродуктивен, в друг, който се развива добре. Необходимо е първо да се ликвидират дадени инвестиции, да се освободят ресурси и след това те да бъдат насочени към по-ефективна употреба.

Отрицателни лихви

В краткосрочен период при понижаване на лихвените проценти цените на облигациите се повишават, което има позитивен ефект върху балансите на банките. Освен това банките заемат средства краткосрочно, докато инвестират дългосрочно.

Когато краткосрочните лихви се понижават, финансирането за банките става по-евтино, докато процесът на промяна на лихвите по кредитите е по-бавен. Това води до увеличаване на нетния лихвен доход за банките, като това вече се случи на пазарите и не се очаква въздействието да продължи.

По-дългосрочните ефекти обаче са различни. По-ниските лихви по принцип би трябвало да доведат до понижаване на нетния лихвен доход за банките. Една от причините е, че повечето банки не биха направили лихвените проценти по депозитите на клиентите на дребно отрицателни.

В същото време възвръщаемостта от активите ще се понижава. По този начин генерирането на капитал ще се забави, което ще ограничи капацитета за поемане на риск и предлагането на кредит.

Посочените ефекти се засилват още повече при преминаването към отрицателни лихви, защото се добавя още един фактор. Отрицателните лихви всъщност представляват данък върху капитала. Те са наложени формално върху банковата система чрез облагането на свръхрезервите, които представляват депозити при централната банка. Банките обаче се опитват да прехвърлят тежестта върху клиентите си.

В някои страни вече лихвените проценти по текущите сметки на корпоративни клиенти също са отрицателни. Това означава, че тези клиенти са лишени от част от оборотните си средства.

Любопитен пример в това отношение е практиката в Дания. Вместо да са изложени на сигурни загуби поради отрицателните лихви по текущите си сметки, датските фирми практикуват предварително внасяне на данъчните си задължения.

След съответната проверка, когато се установи надвнесена сума, държавата е длъжна не само да я върне, но да изплати и законно дължима лихва. Така и държавата поема част от разходите, свързани с отрицателните лихви. Само че все пак бизнесът отново се лишава от оборотни средства.

Банките са пряко изложени на въздействието на отрицателните лихвени проценти. Техните печалби, които генерират капитал, се очаква да се понижат. Капиталът им обаче е свързан и с размера на отпусканите кредити.

При наличието на данък върху капитала, вместо да бъде насърчено, е възможно кредитирането даже да се свие. Същевременно по-ниският капитал означава по-висок ливъридж и оттам нарастване на риска.

Друг резултат от това може да бъде изтеглянето на средствата от банките. Наличните пари носят отрицателна възвръщаемост, когато се отчетат разходите за съхранението им (сейфове, охрана, застраховки). 

Въпреки това те биха могли да бъдат по-изгодна инвестиция от държането на депозити при отрицателни лихви. Това би затруднило работата на банките като финансови посредници и би представлявало риск пред финансовата стабилност.

При тези условия е възможно банките да се насочат към по-високорискови инвестиции. Пример за това е отпускане на повече кредити на микро- и малки предприятия при недостатъчно стриктна оценка на риска.

В резултат от това качеството на портфейлите им ще се влоши, което ще представлява допълнително предизвикателство към финансовата стабилност. Същевременно балоните в цените на активите също ще генерират несигурност.

Повечето икономисти биха се съгласили, че чрез паричната политика може да се стимулира икономическата активност, но само временно. В дългосрочен период обаче въздействието на тази политика или се приема за неутрално, или дори за неблагоприятно за икономическия растеж. Политиката на ЕЦБ за поддържане на ниски, а вече и отрицателни лихви, не дава желаните резултати, въпреки че се прилага почти десет години.

Едно от възможните обяснения е, че всъщност чрез паричната политика се прави опит за решаване на проблеми, които трябва да се решат с други инструменти – структурни реформи в областта на публичните финанси, пазара на труда и регулирането на бизнеса. В крайна сметка може би ЕЦБ трябва действително да се фокусира върху мандата си за ценова и финансова стабилност.