Лихвите в България изглежда са достигнали дъно, като ЛЕОНИА и СОФИБОР са близо до исторически ниски нива. Индексът на цените на сделките с овърнайт депозити в левове на междубанковия пазар достига 0.2% през ноември. А фиксингът на котировките на необезпечени депозити в левове, предлагани на междубанковия пазар е 2.91% за 12 месеца, спрямо 3.85% преди година.

Банковата система е толкова пренаситена с ликвидност, че реалните лихвени нива достигат по-ниски стойности от тези на СОФИБОР, т.е. от цената на междубанковото кредитиране. Средният лихвен процент по депозитите с фиксиран срок в левове за бизнеса спада с 0.33 пр.п. през ноември, до 2.00%, а по тези в евро нараства с 0.35 процентни пункта, до 2.22%. 

При срочните депозити на домакинствата в лева средната лихва обаче се покачва с 0.06 пр. п., до 3.97%, а при тези в евро намалява с 0.06 пр. п., до 3.61%. През ноември 2013 г. средният лихвен процент по кредитите до 1 млн. евро, договорени в левове, се повишава с 0.04 пр.п., до 7.10%, а по тези в евро – с 0.75 пр.п., до 7.48%. 

Средният лихвен процент по кредитите над 1 млн. евро за бизнеса договорени в левове, се понижава с 0.95 пр.п., до 6.70%, а при кредитите над 1 млн. евро, договорени в евро – с 1.50 пр.п., до 7.21%. По кредитите за потребление в левове средната лихва се понижава с 0.13 пр.п. през ноември, до 11.59%, но на годишна база се покачва с 0.01 пр.п. 

При потребителските кредити в евро следният лихвен процент намалява спрямо октомври с 0.20 пр.п., до 9.27%. При жилищните кредити в левове той обаче се увеличава както на месечна, така и на годишна база, съответно с 0.48 пр.п. и с 0.05 пр.п. до 7.17%. 

Средната лихва по ипотеките в евро пък нараства с 0.12 пр.п. спрямо ноември 2012 г. и с 0.43 пр.п. спрямо октомври 2013 г., до 7.52%. Данните сочат, че лихвените нива започват да се отблъскват от дъното. Първоначално това става при ипотечните и потребителските кредити в лева, където търсенето е по-голямо, но през следващата година можем да очакваме процесът да се ускори. Причините за това са няколко. От една страна излишъкът от ликвидност намалява капиталовата възвращаемост на банковите портфейли и потиска печалбите на кредитните институции. 

Лихвите няма как да се понижават повече, при условие, че цената на междубанковите депозити е по-висока от ставките по срочните влоговете на бизнеса. От гледна точка на достъпа до кредитен ресурс на международните пазари, лихвите също ще растат. 

Индексите Libor и Euribor са на исторически дъна и няма как да се понижават повече. А в САЩ Фед стартира дългоочакваното затягане на паричната си политика. В резултат, в края на миналата седмица, доходността на американските облигации с 10-годишен падеж надхвърли психологическата граница от 3% за първи път от 2011 г. насам. 

С намаляването на покупките на облигации от централната банка лихвите по държавния дълг ще растат, а с тях и всички лихвени проценти в най-голямата икономика в света. Този процес вече засяга развиващите се пазари, включително и България. Доходността до падеж на държавни ценни книжа в левове с матуритет 3 години, постигната на вторичния пазар, в сравнение с октомври 2013 г. се увеличава с 0.37 пр.п. до 0.78%, а при тези с матуритет 5 години нараства с 0.06 пр.п. до 2.10%.

Дългосрочният лихвен процент през ноември 2013 г. е 3.64%. Спрямо същия месец на 2012 г. той се повишава с 0.42 пр.п. До момента основният фактор за понижението на лихвите за крайните потребители в България беше свитото търсене на кредити, съчетано с постоянно растящи депозити. 

През 2014 г. обаче се окачва съживяване на икономическата активност и потреблението и забавяне на ръста на влоговете в банките, чиито обем вече е на рекордни нива. Ето защо, през следващата година, можем да очакваме плавно покачване на лихвите по кредитите и депозитите за бизнеса и населението.


Повече информация за българския и международните финансови пазари може да oткриете на Darikfinance.bg