Промените в Търговския закон няма да имат желания ефект. За съжаление, предлаганите текстове акцентират върху началния момент на изискуемостта и по този начин не изключват възможността за уговаряне на по-дълги срокове за плащане.

 

Така се създават условия определеният максимален срок от 60 дни за плащания от възложителите по обществени поръчки, да бъде удължаван чрез умишлено забавяне на действията по приемане на стоката или услугата, гласи позицията на Българската стопанска камара.

 

За ефективното приложение на текстовете са необходими законодателни промени, с които да се гарантира принудително изпълнение на присъдени вземания по търговски сделки и към държавни учреждения. По отношение на тях следва да бъдат включени и облекчени процедурни възможности за събиране на неоспорени вземания.

 

Директивата предвижда изрично, че същата „урежда всички търговски сделки, независимо дали се извършват между частни или държавни предприятия или между предприятия и държавни органи, предвид факта, че държавните органи извършват значителен брой плащания към предприятията“.

 

Следователно, сделките между държавата и стопанските субекти, включително свободните професии, са търговски сделки и държавата се явява като страна по търговски договор, с всички произтичащи от това права, задължения и последици.

 

От Директивата не могат да се черпят никакви основания за привилегировано положение на държавата като субект на търговски взаимоотношения, включително в изпълнителното производство.

 

Напротив, по правило държавните органи ползват по-сигурни, предсказуеми и непрекъснати източници на приходи, отколкото предприятията.