Разболели сте се и не можете да работите. Следващият въпрос е неизбежен: кой ще плати за тези дни? Отговорът не е прост — отговорността е разделена между работодателя и НОИ, а системата има своите специфики, които си струва да познавате предварително.
Първа стъпка: болничен лист
Всичко започва от лекаря. Когато лекуващият лекар (личен, специалист или Лекарска консултативна комисия — ЛКК) прецени, че не сте в състояние да работите, издава болничен лист. Болничният лист се издава и обработва електронно, но това не отменя задължението ви да уведомите работодателя своевременно, че отсъствате. Проверете и вътрешните правила — например дали се изисква имейл, обаждане или друг начин за уведомяване.
Колко дни може да издаде лекуващият лекар?
Важно ограничение, което много хора не знаят: лекуващият лекар или лекарят по дентална медицина може да издаде болничен до 14 дни непрекъснато за едно или повече заболявания и общо до 40 дни с прекъсване в рамките на календарната година. При нужда от по-дълъг период случаят се насочва към ЛКК.
Кой плаща — и колко?
Финансовата отговорност е разделена на две:
Работодателят покрива първите два работни дни. Дължимото е 70% от среднодневното брутно трудово възнаграждение за месеца, в който сте излезли в болничен. Броят на дните е по вашия индивидуален работен график — не по календар.
НОИ поема от третия ден нататък. Размерът е 80% от среднодневния осигурителен доход за последните 18 календарни месеца преди месеца на настъпване на неработоспособността.
Има едно важно изключение: при трудова злополука или професионална болест НОИ изплаща 90% — и то от първия ден, не от третия.
📌 Колко точно получавате зависи пряко от осигурителния ви доход. Ако се осигурявате на минимум, а реалната ви заплата е по-висока, разликата ще усетите. Прочетете „Осигуряването „на минимума": колко ви струва при пенсиониране".
Задължително условие: 6 месеца осигурителен стаж
За да получите обезщетение от НОИ, трябва да имате поне 6 месеца осигурителен стаж за риска „общо заболяване и майчинство". Стажът може да е прекъснат, при различни работодатели — важното е сборът.
Ако нямате тези 6 месеца, болничният оправдава отсъствието ви от работа, но не дава право на парично обезщетение. В този случай не получавате нито обезщетение от НОИ, нито възнаграждение от работодателя за първите два работни дни.
📌 Как се натрупва и какво включва осигурителният стаж — вижте в „Осигурителен стаж от А до Я: Правата, които работещите в България често пропускат"
Има ли ограничение в дните?
Да — и е добре да го знаете предварително.
При продължително общо заболяване болничният не може да се удължава безкрайно само с решения на лекуващ лекар или ЛКК. ЛКК може да разрешава непрекъснат отпуск за временна неработоспособност до 180 календарни дни, като обичайно болничният се издава за до 30 дни еднократно. Ако неработоспособността продължи над тези срокове, случаят се насочва към ТЕЛК/НЕЛК.
Болничен за гледане на болен член от семейството
Имате право на болничен и когато се налага да гледате болен член от семейството — най-често дете до 18-годишна възраст. Лекарят на детето издава болничен лист на името на родителя.
Правилата за изплащане са идентични: първите два дни са за сметка на работодателя, следващите — от НОИ, при същите условия за стаж и размер.
Болничен може да бъде издаден и при:
- дете, поставено под карантина;
- дете, посещаващо детско заведение, затворено заради карантина.
Ограниченията зависят от случая. За гледане на болен пълнолетен член на семейството обезщетение се изплаща до 10 календарни дни за една календарна година. За гледане на болно дете до 18 години лимитът е до 60 календарни дни общо за всички осигурени членове на семейството. В този лимит не се включват някои специални случаи — например дете под карантина, болно дете до 3 години, настанено в болница заедно с родител, или здраво дете, върнато от детско заведение заради карантина.
Кога и как получавате парите?
Процесът е стъпаловиден и точно там се крие причината за забавянията.
След като болничният е издаден, работодателят трябва да подаде в НОИ необходимите данни чрез удостоверение, приложение №9 до 10-о число на месеца, следващ представянето на болничния.
След получаването на коректните данни НОИ разполага с 10 работни дни, за да преведе обезщетението по личната ви банкова сметка.
На практика, ако болничният е издаден в началото на даден месец, документите обичайно се подават до 10-о число на следващия месец, а НОИ превежда сумата до 10 работни дни след получаване на коректните данни.
Ако има забавяне — първо проверете при работодателя (или счетоводството) дали декларацията е подадена коректно. Ако от тяхна страна всичко е наред, следващата стъпка е директен контакт с териториалното поделение на НОИ.
Граждански договор и самоосигуряващи се: различни правила
Граждански договор: лицата, които работят само по граждански договор, по принцип не се осигуряват за риска „общо заболяване и майчинство" на това основание. Затова гражданският договор сам по себе си не дава право на платен болничен. Ако човек има и друго основание за осигуряване за този риск — например трудов договор — правото на обезщетение се преценява по това основание.
Самоосигуряващи се (свободни професии, занаятчии и др.): трябва изрично да са заявили желание да се осигуряват за общо заболяване и майчинство и редовно да са внасяли съответните вноски. При изпълнени условия — включително 6-те месеца стаж — имат право на обезщетение. Разликата е, че при тях няма работодател, поради което НОИ изплаща обезщетението от първия ден на неработоспособността, в размер на 80% от осигурителния доход за последните 18 месеца. Това важи само ако към началото на болничния са осигурени за общо заболяване и майчинство и са изпълнили изискването за стаж.
📌 Как се осигуряват самоосигуряващите се и какви са осигурителните им прагове — вижте в „Осигурителни прагове в България".
Системата за болнични е създадена с ясна логика — но само ако знаете кой плаща какво и кога. Познаването на правилата ви предпазва от неприятни изненади: да очаквате пари, без да сте наясно, че нямате право на тях, или обратното — да не си потърсите дължимото навреме.
Материалът е с информационна цел и не представлява правна или осигурителна консултация. При конкретен казус се консултирайте с юрист, осигурителен консултант или с териториалното поделение на НОИ.
За други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase