Все повече хора в България избират да работят самостоятелно – като фрийлансъри, еднолични търговци или собственици на малки фирми. Независимостта, която предлага този модел на работа, носи много предемства, но и конкретни отговорности, особено по отношение на осигуряването.
Самоосигуряващите се лица в нашето законодателство имат ясно определени права и задължения – от регистрацията в НАП, през ежемесечните вноски, до годишното изравняване на осигурителния доход.
Кои лица се считат за самоосигуряващи се
Категорията на самоосигуряващите се включва всички физически лица, които упражняват дейност за собствена сметка, без да имат трудови договори като основна форма на заетост.
Това са еднолични търговци, собственици на ЕООД, съдружници в малки дружества, лица, извършващи свободни професии – като консултанти, преводачи, дизайнери, програмисти, както и земеделски производители и занаятчии. За всички тях важи едно основно правило: те трябва сами да определят и внасят своите осигурителни вноски, което ги прави едновременно работодатели и осигурени лица.
Регистрация и първи стъпки пред НАП
Преди реално да започне да упражнява дейност, самоосигуряващото се лице е длъжно да уведоми НАП чрез декларация образец ОКД-5. Тя трябва да бъде подадена в седемдневен срок от започването на дейността или от възобновяването ѝ след прекъсване. Декларацията може да се подаде както на място в офиса на НАП, така и онлайн през портала на агенцията с ПИК или КЕП.
Данъци върху доходите: Как се определя вашата данъчна основа
При регистрацията се посочва и видът на осигуряване – задължително за фонд „Пенсии“ и за здравно осигуряване, и по желание за фонд „Общо заболяване и майчинство“.
Според вида дейност, самоосигуряващите се лица се делят на различни типове и правилата за осигуровките леко се различават. Проверете по-долу в коя група попадате, за да знаете какви осигуровки дължите:
а) Еднолични търговци (ЕТ), лица със свободна професия и съдружници
Те сами определят върху какъв доход да се осигуряват – между минималния и максималния месечен осигурителен доход, определени за съответната година. Осигуровките включват:
- Пенсия – 19.8% (от които 14.8% отиват в държавния фонд и 5% в лична партида в частен фонд) или 23.3% (ако включват и болнични/майчинство);
- Здравно осигуряване – 8%;
- Общо – между 27.8% и 31.3% от избрания доход.
б) Земеделски производители и тютюнопроизводители
Земеделските и тютюнопроизводителите са приравнени към останалите самоосигуряващи се лица по отношение на осигурителните прагове. Те имат право на избор дали да внасят само за пенсия и здраве, или да добавят осигуряване за болнични и майчинство. Въпреки това, производителите запазват своите специфични данъчни преференции чрез признаване на нормативно определени разходи при облагане на доходите.
Къде отиват осигуровките ви и какво получавате срещу тях
в) ЕООД – собственик, който управлява и работи
Собственикът на еднолично дружество с ограничена отговорност, който полага личен труд в него, също се счита за самоосигуряващо се лице. Осигурителните му вноски се изчисляват по същите ставки, както за лица със свободна професия, но минималният осигурителен доход може да се различава според икономическата дейност на фирмата.
г) Художници, артисти и лица, упражняващи авторски професии
Ако не са регистрирани като фирма и получават хонорари, те също се осигуряват като самоосигуряващи се. В тези случаи доходите им може да са частично обработени чрез удържане на осигуровки от възложителя, така че реалната им ангажираност към НАП може да бъде по-малка.
Видове осигуровки и размери на вноските
Самоосигуряващите се лица внасят осигуровки върху доход, който сами избират, но той трябва да бъде в рамките на минималния и максималния осигурителен доход. Тези вноски включват:
- социално осигуряване за пенсия (задължително);
- осигуряване за общо заболяване и майчинство (по избор);
- здравно осигуряване (задължително);
- допълнително пенсионно осигуряване в универсален фонд (за лицата, родени след 1959 г.).
Процентите на вноските се актуализират всяка година, но общо социалните и здравните осигуровки варират между 28% и 32% от избрания доход. Това включва 8% за здраве и между 20% и 24% за държавно обществено осигуряване, в което влизат и 5% за допълнително пенсионно осигуряване (за родените след 1959 г.).
Самите вноски се заплащат всеки месец до 25-о число. Заедно с плащането на осигуровките се подава и Декларация образец № 1 (с нея те се декларират и „начисляват“ в системата). Изключение са пенсионерите, които са избрали да плащат само здравни вноски – те не са длъжни да подават тази декларация всеки месец.
Годишно изравняване и деклариране на доходите
В началото на всяка следваща година самоосигуряващите се подават годишна данъчна декларация по член 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В нея, освен доходите, се посочва и окончателният осигурителен доход, който може да се различава от избрания през годината. Ако действителният доход е по-висок, се прави доплащане на осигурителни вноски. При по-нисък доход няма възстановяване, но има възможност следващата година да се избере по-нисък осигурителен праг.
Права на самоосигуряващите се лица
Осигуряването не е само задължение – то предоставя и конкретни права. Самоосигуряващите се имат право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на здравно обслужване, а ако са избрали пълния обхват на осигуряването – и на обезщетения при болнични и майчинство
Задължения и отговорности при самоосигуряване
Наред с правата, самоосигуряващите се носят лична отговорност за коректното си администриране пред държавата. Те трябва редовно да внасят осигуровките, да подават декларации в срок, да пазят документи, доказващи упражняваната дейност, и да уведомяват НАП при всяка промяна — например временно прекратяване на дейността или промяна в осигурителния доход.
Закъсненията в плащанията носят последици – начисляват се лихви, а при по-дълги периоди без вноски лицето губи здравноосигурителни права. Затова е важно да се следи всеки месец статуса в електронната система на НАП или чрез счетоводител.
Най-честите грешки и как да ги избегнем
Много хора, които тепърва започват дейност като самоосигуряващи се, допускат едни и същи пропуски – забравят да подадат декларацията за започване на дейност в срок, пропускат ежемесечни плащания, посочват грешен период в платежното или избират прекалено нисък осигурителен доход. Също така често се пропуска и подаването на декларация при временно прекъсване на дейността, което може да доведе до начисляване на осигуровки за период, в който реално не е имало приходи.
Най-доброто решение е редовната проверка чрез ПИК в портала на НАП и поддържането на пълна прозрачност на финансите. Ако има съмнение за грешка, може да се подаде коригираща декларация, вместо да се чака проверка от приходните органи.
Да си самоосигуряващо се лице означава да поемеш контрола върху собствения си труд и доходи, но и отговорността за социалната и здравната си сигурност. Макар процедурата понякога да изглежда сложна, с добра организация и навик да се следят срокове и правила, системата работи предвидимо и ясно.
Редовното внасяне на осигуровки е инвестиция в собственото бъдеще – гаранция за пенсия, достъп до здравеопазване и спокойствие, че трудът ти е защитен. Съвестното изпълнение на тези задължения е най-добрият начин за един самостоятелно зает човек да се чувства едновременно независим и сигурен.
За да се ориентира бързо всеки, който тепърва започва дейност като самоосигуряващо се лице, ето най-важните стъпки накратко:
- Решете в каква форма ще работите – като фрийлансър (свободна професия), ЕТ, ЕООД или земеделски производител;
- Регистрирайте започването на дейността си в НАП чрез декларация ОКД-5 – в срок до 7 дни;
- Изберете вид на осигуряването – само за пенсия или и за общо заболяване и майчинство;
- Определете месечния осигурителен доход – между минималния и максималния праг за годината;
- Внасяйте осигурителните и здравните вноски в евро всеки месец – до 25-о число на следващия месец;
- Следете плащанията си в портала на НАП чрез ПИК, за да избегнете натрупване на лихви или пропуски;
- Подайте годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и направете годишно изравняване на осигуровките;
- Уведомявайте НАП при промяна или прекъсване на дейността – отново в 7-дневен срок;
- Архивирайте всички документи и платежни нареждания, защото могат да бъдат поискани при проверка;
- При нужда, ползвайте услугите на счетоводител – експертната помощ спестява време и грешки.
За други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase