Това каза пред DarikFinance.bg Калин Пешов, изпълнителен директор на Главболгарстрой Холдинг АД, една от най-големите строителни компании у нас.
Дружеството все още не бърза да придобива публичен статут и ако направи такава крачка, то тя няма да е на българската, а на по-големите борси зад граница.
Според Пешов принципът на най-ниската оферта, който се спазва при повечето търгове у нас, не води до добри резултати, а по отношение на автомагистрала "Тракия", от компанията не възнамеряват да оферират всички лотове.
Кога предвиждате да качите акции на компанията на борсата каквото намерение обявихте в края на миналата година?
Проведено е обсъждане по този въпрос, но то е на много ранен етап. Имаше подобна идея през миналата година. Нашата първоначална концепция не беше точно за българската борса. Обсъждахме Лондон, другите източноевропейски държави, техните борси. Всички знаем какво се случи на пазара в България, намаля интересът, а и нашите акционери в Главболгарстрой са доста консервативни в това отношение. Доста бавно вървим в тази насоки, има някакви идеи, но те определено няма да бъдат краткосрочни и няма да са нещо, което да се случи през тази година.
Още веднъж ще повторя, че това няма да бъде реализирано в България, и партньорът ще бъде избран много внимателно.
Какви са причините, които биха ускорили мислене и действия в тази насока?
Причина да го ускори в момента няма, а защо не в България, защото виждате, че капиталовият пазар влезе в нова фаза на зрелост. Считаме, че мащабът на компанията е достатъчно голям, за да се появи например във Варшава или Лондон.
Какви са последните големи проекти, по които работи дружеството?
Ние сме основно строителна компания и строим на територията на Руската федерация, в Москва, Владикавказ. В България строим навсякъде, имаме дъщерни дружества в цялата страна, строим хотели, офиси, инфраструктура. Другата част от дейността на компанията, това са инвестиционните проекти. Вече 10 години се занимаваме с такива, работим ги доста внимателно, относително малко на брой са за нашия размер, но ги подбираме внимателно. Това, което правим тази година, е хотелски комплекс Свети Тома, който се намира между Созопол и Приморско до Аркутино. Приготвяме 5-звезден продукт, официалното му откриване ще е на 27 юни, като той има много заведения, открити части, наблегнали сме на озеленяването.
Другият ни проект е Белчин, който е много малко известен. Концепцията ни бе да го оповестим пред обществеността като комплекс през настоящото лято. Той се намира до Белчин баня на 50 км. от София по посока Самоков – Дупница, под планината Верила.
Имаме водоползване на минерална вода, от 2 години окрупняваме територии и започваме нещо като сателитно селище на София от нов тип с няколко 5-звездни хотела, с много голям СПА-център, с много открити пространства. За целта сме ходили в Германия, Италия, имаме връзки със световни вериги, които да привлечем. Около тези хотели ще има разположени жилищни квартали с изключително ниско застрояване, 0.3-0.35 при разрешено 1.2 , изключително разлято строителство с абсолютно нови моменти в затворените комплекси. Говорим за 500 дка, за магазинна мрежа, за детска градина, марково училище, нещо ново, което в следващите 3 години да изградим.
Таргетът ни са високият клас клиенти основно в София, хора, които биха желали да пътуват, младите мениджъри.
Освен тези проекти, които изброих, ще се спра и на Берковица, където сме мажоритарен акционер в развитието на комплекса. Работите там се движат бавно, защото се минава през много процедури, но се надявам да направим там бутиков, малък комплекс с много ниско застрояване за масовата част от скиорите.
Другото, което правим е на Боровец, където имаме малко хотелче и в момента правим резиденшъл. Радваме се на клиенти от Англия и Русия, засега кризата не ни е хванала.
Кой бизнес е по-печеливш - строителството в областта на инфраструктурата или вложенията в инвестиционните проекти, за които говорите?
Аз не бих разграничил строителството в областта на инфраструктурата от другото строителство, високото строителство. В общи линии нормалата на печалба във високото строителство, говорим за хотели, офиси и инфраструктурата, е абсолютно еднаква. Тя не може да бъде по-висока в инфраструктурата заради голямата конкуренция, международна, национална, всички я знаят каква е. Там нормата на печалба е 6-8-9 процента. Ако някой говори за по-големи цифри, то поне в нашия мащаб, това не се случва.
В инвестиционния процес, разбира се, печалбите са доста по-големи. Аз там бих коригирал цифра от порядъка на 100-150% , защото те не съществуват, може да са били преди 3-4 години, когато имаше евтини терени. Там печалбата е 25-30%, но рискът е за инвеститора, много внимателно трябва да се прецени всяка едно вложение. Вече се търсят качествени неща, добра локация.
Колко от капацитета ви е ангажиран със строителни обекти в момента и до края на тази година?
Ние сме натоварени като структура. Та е доста гъвкава, с над 17 дъщерни дружества само в сферата на строителството, като освен в страната, някои са зад граница. Ние можем да ги прелоцираме и бързо да поемаме нови обект и инвестиции. Ние сме натоварени в момента на 80-90%, но можем да поемем още работа. Работим добре и с много подизпълнители в страната. Стремим се да вземем работа в Сочи преди олимпиадата, в Москва очакваме да получим нов обект, тоест, натоварени сме, работа има.
Подготвяте ли се за търга за автомагистрала „Тракия”?
Амбиция имаме, ние участваме във всички търгове, които се провеждат в страната на частни или държавни, институционални инвеститори. Това е инфраструктурен обект, и ние определено имаме ресурс и интерес и когато се направи търг, ще участваме и ще се борим. Имаме желанието да бъдем част от изграждането на тази много важна за България магистрала.
Тя няма да бъде един хомогенен лот, при всички случаи ще бъдат няколко лота. За колко точно ще оферираме, не мога да ви кажа, но при всички случаи ще оферираме повече от един. Най-вероятно няма да бъдат всичките, защото човек трябва да си мери и стъпката, и хапката.
Смятате ли, че на България ще й бъде по-евтин този вариант, до който се стигна и какъв е шансът на българските фирми да се класират, каквато воля бе изразена от страна на държавните представители?
След като концесията не се случи, държавата е длъжна да направи търг и тъй като ние сме член на ЕС, търгът ще бъде отворен, международен. На него ще дойдат абсолютно всички фирми, колеги, естествено и българите ще участваме, ние сме добре позиционирани, но търгът е международен.
Действително, ние имаме български ресурс, работната ръка, достъпа до кариери, инертен материал, което е доста важно за този процес и се надявам да предложим доста конкурентни оферти, от което да остане доволен и потребителят, и инвеститорът в лицето на държавата.
Не е тайна, че през последните години у нас като се обявят търгове за строителство или ремонт на пътища обикновено печелят фирмите с най-ниската оферта, което после се оказва, че не е най-добрият вариант, после се стига до това, че парите не са достатъчно, искат се повече и се опорочава цялата процедура. Това може ли да се избегне в момента и колко струва по ваши разчети един километър от магистралата?
Самият принцип дойде от предприсъединителните фондове, където правилата са – избор на най-ниската оферта. Идеята им е била вероятно преди години да се избегне субективният фактор, но тя е доста порочна. В желанието си фирмите стигат до едни наистина ниски цени, които не могат да бъдат за сметка на друго, освен на материали и качество. Тоест, това определено не е най-добре за ползвателя и инвеститора. Има и други типове процедури по света. Съвсем нормално и резонно е да се направи обективна оценка на всички, а не да печели най-евтината. Но това е въпрос на тръжна процедура, ние можем само да чакаме.
Един километър път, не мога да кажа колко струва, защото магистралата може да минава през поле, през тунел, освен това може да минава през планина, мостове, през участъци с много вода, различни почви, пясък, глина, може да има комуникации, които правят съвсем различен обекта, стават два обекта.
Българските фирми имат ресурс и възможност сами да се явят на търга и да го изпълняват като главен изпълнител. А ако някоя фирма го спечели и наеме български фирми като подизпълнители, също е добър вариант. В края на краищата пари влизат в българската икономика.
Участвате в ремонт на Околовръстното шосе на София и в този смисъл и вие изпаднахте в такава ситуация, проектът да се оскъпява в ход...
Околовръстното шосе, то е изготвяне на абсолютно ново шосе. И то не е един път през полето, а се оказа, че трябва да има локали, имаме мантинела, освен това големият проблем е изпълнението на пълна инфраструктура - канализация, комуникация.
Цялата яка на София, която се застрои в последно време, е много хубава, но тя се отводнява през това Околовръстно, отводняваше се в несъществуващи шахти. Тези отпадни води по зададения проект трябва да излязат на околовръстното шосе, затова се прави втора, пълна инфраструктура под пътя, която прихваща тези колектори, вкарва ги в тръби, отвежда ги надолу и това промени коренно целият проект на Околовръстното.
Смятате ли, че с трансформациите, които се готвят във фонд републиканска пътна инфраструктура, при които се предвижда и външен наблюдател, по-добре ще стоят нещата при определяне на спечелилите търга?
Нямам чак такъв поглед върху процеса. При всички случаи би трябвало да е по-добре, изглежда разумно, прецизно и добре обмислено като схема и дай Боже да работи добре в интересите на България, да има пътища, да е удобно за населението да пътува и да спрат жертвите по пътищата.
* Не е препоръка за вземането на инвестиционно решение.
