Експерти по климата отдавна прогнозират, че температурите ще се покачват паралелно с емисиите на парникови газове. Но вече 15 години това не се случва. В интервю за Spiegel, метеорологът Ханс фон Щорх от Института Макс Планк обсъжда как този "пъзел" може да принуди учените да променят "фундаментално погрешните" модели.

 

От началото на новото хилядолетие, човечеството е изхвърлило нови 400 милиарда тона въглероден двуокис в атмосферата, но глобалните температури почти не са се променили през последните 15 години.

 

Досега никой не е в състояние да даде убедителни отговори защо изменението на климата изглежда е спряло. Изправени сме пред пъзел. Емисиите на CO2 всъщност се покачват дори по-бързо, отколкото се опасявахме. В резултат на това, в съответствие с повечето модели на климата, глобалната температура би трябвало да е нараснала с 0.25 градуса по Целзий през последните 10 години. Това не се е случило. В действителност, нарастването през последните 15 години е само 0.06 градуса по Целзий - стойност, много близо до нула.

 

Това е сериозен проблем, пред който Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC), ще трябва да се изправи, когато представя своя следващ доклад за оценка в края на следващата година.


Този 15-годишен застой в глобалното затопляне се наблюдава в под 2% от всички симулации. С други думи, над 98 процента от прогнозите показват, че увеличението на емисиите CO2 трябва да доведе до покачване на глобалните температури.

 

Ако нещата продължат да се развиват така, както през последните пет години, ще трябва да признаем, че нещо е фундаментално погрешно с нашите климатични модели. 20-годишна пауза в глобалното затопляне не се случва в нито един сценарий.

 

Има две възможни обяснения. Първата възможност е, че глобалното затопляне се случва по-бавно от очакваното, тъй като парниковите газове, особено CO2, имат по-малко влияние, отколкото сме приемали. Това не означава, че няма изкуствен парников ефект, но просто влиянието му върху климата е по-малко от очакваното. Другата възможност е, че в нашите симулации подценяваме това, доколко климатът се изменя поради естествени причини.

 

Наистина IPCC обяви с 95% вероятност, че хората допринасят за изменението на климата и има основателни причини за това твърдение. Няма как да обясним значителното покачване на глобалните температури, наблюдавано между началото на 1970 г. и края на 1990 г., с естествени причини.

 

Наред с другите неща, има доказателства, че океаните абсорбират повече топлина, отколкото първоначално изчислявахме. Температурите на дълбочина по-голяма от 700 метра са се увеличил повече от всякога. Но това не е отразено в нашите симулации.

 

Учените не могат да дадат на хората фундаменталната истина. Все още имаме убедителни доказателства за наличието на изкуствен парников ефект. Но в природата са налице много допълнителни фактори, въздействието на част от които не е отразено правилно в нашите модели.

 

Според Щорх най-притеснителната констатация, свързана с глобалното затопляне, е повишаването на киселинността на океаните в резултат на емисиите CO2 изпуснато в атмосферата. Това явление изглежда зловещо. Ако морските животни вече не са в състояние да образуват черупки и скелети, това ще се отрази на хранителните цикли в океаните и може да има драматичен ефект върху целия свят.