Европа и Америка са много различни като икономическо пространство. Следователно не може Европа да реагира на кризата като Америка. Българският финансов сектор заради катастрофалната криза от 1996 г. – 1997 г. Не искам да кажа обаче, че трябва непрекъснато да минаваме през катастрофи, за да се модернизираме. България е част от света и ние по един или друг начин ще усетим кризата. Кризисният момент при имотите, например, е когато стойността на обезпечението падне под стойността на кредита. Ние сме далеч от това нещо. Маржовете на предприемачите в строителните компании ще отидат там, където им е мястото.
Това са част от акцентите в изказването на главния изпълнителен директор на Булбанк Левон Хампарцумян на дискусията, организирана от DarikFinance.bg по повод една година от началото на ипотечната криза в САЩ, прераснала в световен икономически спад, както и за нейното отражение в България.
Освен написано Ви даваме възможност и да видите избрани моменти във видеофайла.
Следващият понеделник /11.08.2008 г./ ще публикуваме и разширен репортаж от бизнес обяда, в който участници бяха и финансистът Емил Хърсев, Радосвет Радев, председател на Надзорния съвет на Доверие Обединен холдинг, и Христо Карамфилов, председател на СД на BenchMark.
Следва обещаната втора част от мнението на Левон Хампарцумян за бъдещото развитието на българската икономика, както и за един от най-болните въпроси напоследък – за европейските пари
Една криза никога не прилича на 100% на други кризи. Дори сега е много популярна една книга „Черният лебед”. Знаете, че няма черни лебеди, която казва всъщност - Това, което икономистите правят като модели няма никакво значение, защото то е базирано на исторически данни, които вече са стари. Това, което има значение е, което досега не се е случвало - изненадата.
Идеята е, че ние ще видим някакъв „черен лебед”, защото България такава, каквато е нейната икономика през последните 20 г. мина през катастрофална криза, която няма как да се повтори в онзи вид и размер. След това имахме 10 последователни години възход, което е много рядко в икономическите истории. Това е цяло поколение от професионални мениджъри, които друго не знаят, те не са виждали какво става когато се обърне „палачинката”. Които нямат навика да реагират на тези неща. Ние не сме виждали как реагира българската икономика при стагнация или рецесия /в нормалния смисъл на думата/.
Виждали сме как реагира при катастрофално падане. Това, което искам да кажа е, че нещата сега не могат да се превърнат в катастрофа. Защото, примерно тази прословута драма с европейските субсидии, тя е в материално изражение една „поносима” загуба за българската икономика. Репутационната загуба там е много по-драматична отколкото материалната.
Понеже част от моя занаят е да продавам репутация, като институция, като мениджър, това има огромно значение за начина, по който гледат на нас като потенциален партньор.
Тук не става въпрос за директния бенефициент, който ще вземе тази пари. Мен по принцип думичката „усвояване” ме отвращава, когато става дума за тези субсидии. Защото това, което една модерна администрация трябва да прави, това което европейската администрация се опитва да направи е да дефинира, да определя политики за развитие на дадени сектори на икономиката или на администрацията, или на човешкия ресурс, които биха позволили при похарчването на тези пари да се подобри средата. Кой ще достави стоката или услугата е вторично. Т.е да имаме по-образовани хора, по-добри пътища и.т.н. И там е въпросът какви са нашите национални програми за развитие, които са субсидирани частично от тези европейски пари. Никой не говори в тази матрица. Всички говорят за едни пари, едно усвояване, едни неща... Когато речникът е крив и действията не са подходящи.
Само за пример ще ви дам, когато пътувате с кола към Европа сигурно сте видяли в Хърватия за колко време се построиха магистралите. И понеже там имаме банка Загребачка банка, която е с 20% пазарен дял достатъчно голяма и влиятелна, а шефът на банката ми е приятел. Попитах го, как ги направихте тези неща за толкова време, защото очевидно, когато се дават тези големи публични поръчки има и политика има и лобизъм, които не могат да бъдат избегнати. Той ми отговори – много просто. В Хърватия имаше 5 фирми, които имат капацитета и възможността да строят магистрали. Направихме 7 лота. Две от най-симпатичните в този политически момент взеха по два лота, а другите по един и всички са „щастливи”, не се надлъгват. Т.е. рационално използване на индустриалния и производствения капацитет на държавата от страна на администрацията. Тук това, което правим в зависимост от политическия момент е да удушим конкурента по възможност безвъзвратно. Фаворитът да вземе всичко и той едва ли не, да аутсорсва разпределнието на тези неща. И за това не е виновен нито ЕС, нито Светият синод, ние не сме си организирали рационално разпределянето на ресурса вътрешно.
Но аз мисля, че по принцип светът отива към това, което на английски казват „Back to basics” т.е. връща се към фундаменталните стойности и ценности на правенето на бизнес. Защото очевидно много сложните финансови модели, които докараха тази катастрофа се оказаха ненадеждни, така че стигаме до едно положение, в което индустриалното производство, услугите, всичко това да бъде в добър баланс. Както виждате, дори една голяма икономика като Америка, която казва „Ние ще се занимаваме само с индустрия на услугите, производството ще е някъде другаде, защото там маржовете са ниски, има много разправия” сега се връща леко назад. Т.е. балансираната икономика и разумното управление на средата, в която сме има значение. Аз пак казвам, ако днес отидем на вечеря в един скъп софийски ресторант ще платим пет пъти по-малко отколкото във Франкфурт. Но това не прави качеството на нашето прекарване там пет пъти по-ниско.
През 1996 г. имаше един симпатичен ливански посланик, беше пред пенсия, и той ме пита тогава „Добре де, какво се случва в България”. Аз му казах „ Нещата са зле, но няма как да не тръгнем нагоре, защото по-зле от това няма как да бъде. Той ме погледна с един много иронично-скептичен поглед и ми каза „Мойто момче ние така си мислехме през 1970 г. в Ливан, а от тогава вървим само надолу”. Всъщност възможностите ни като хора, като икономика и като компании са ограничени отгоре надолу от бездна. Т.е. много е важно как си управляваме нещата, за да поддържаме пътя нагоре или за да се задържаме там където сме и да не падаме свободно.
* Утре очаквайте и позицията на Христо Карамфилов, председател на СД на BenchMark
** Част от най-интересните акценти от дискусията можете да видите във видеофайла
