Съдът ще следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договорите с потребители, реши окончателно парламентът с приемането на второ четене на промени в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Удължават се сроковете за подаване на възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение, както и на частна жалба от длъжника срещу разпореждането за незабавно изпълнение, с цел осигуряване на адекватна възможност за реакция от негова страна.

Срокът за възражение от двуседмичен /от връчването на заповедта/ става едномесечен.

Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в едномесечен срок от връчването на заповедта за изпълнение.

Софиянци са най-нередовните платци

Частната жалба се подава заедно с възражението срещу заповедта. Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.

istock
istock

Съдът отменя разпореждането, когато не са налице нужните предпоставки за това, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, записаха депутатите.

Христиан Митев /"Обединени патриоти"/ коментира, че с тези промени се прави значителна стъпка в защита на правата на потребителите, в случаите, в които има неравноправни клаузи в договорите, които ги ощетяват.

Колектори издирват 570 хиляди длъжници


Депутатите дадоха и възможност на потребител да спре изпълнението с представяне на обезпечение до една трета от вземането.

Когато длъжникът е търговец, който иска да спре изпълнението, той ще трябва да плати цялата сума, каквато е досегашната уредба, обясни Анна Александрова /ГЕРБ/. Тя посочи, че целта на това разграничение, направено с редакционни промени в пленарната зала, е да не се създаде междуфирмена задлъжнялост.

Крум Зарков /"БСП за България"/ изрази съмнения доколко новите промени ще задоволят изискванията на ЕК, която е стартирала процедура срещу България. Той призова да се обърне принципът, така че едно възражение да спира принудителното изпълнение.


Отпадна предложеното допълнение на чл. 445 за допълнителна защита на длъжника от загуба на единственото му жилище. Предвиждаше се несеквестируемостта по отношение на ипотекирания имот, явяващ се единствено жилище на длъжника, да отпада след като искът за съществуване на вземането е уважен на първа инстанция. Редакционната поправка за отпадане на този текст беше предложена от Анна Александрова с аргумента, че с измененията се създават достатъчно гаранции за спиране на изпълнението.

Спират длъжници да пренасят пари през границата

Крум Зарков възрази, че не става дума за редакционна поправка, а за предложение, което засяга при какви условия един човек може да остане на улицата.

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов подкрепи отпадането на текста и апелира да се прецени тежестта на тази свръхзащита.

Той припомни реакцията на асоциацията на банките и обърна внимание дали тази промяна ще доведе до нови възможности длъжникът да спекулира с време или с необосновани искания за отлагане на изпълнението.

По думите му това ще стимулира длъжниците да спорят, без значение дали ще се натоварят с допълнителни и прекомерни разноски.

Христиан Митев коментира, че никой не би искал да плати по-големи разноски, особено в перспектива искът му да се окаже неоснователен.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg