Причините за трудова миграция от страните от Югоизточна Европа са много сходни. Средната почасова заплата в региона е значително по-ниска от средната за ЕС 13,18 евро на час, при 2,4 евро в България, 3,74 евро в Румъния, 5,37 евро в Хърватия, 2,8 евро в Сърбия, 1,73 евро в Албания, и далеч по-ниско от средното за Германия - 17,23 евро (по данни на Евростат 2018 г.). Това показва нов доклад „Работници без граници“ на European Alternatives.

Освен по-високата надница тези страни имат много лоши резултати в Индекса за възприятие на корупцията на Transparency International. Когато бъдат попитани, защо търсят работа зад граница, работниците посочват мотивацията си като комбинация от търсене на по-добри икономически възможности и шанса да живеят в държави, които са по-демократични, по-справедливи и с по-добри социални услуги, казват авторите на доклада. Хората, които в миналото биха се преместили от села в градски райони, сега често се местят директно в глобалните центрове за населението в Западна Европа.

Тези моделите на мобилност се прилагат за сезонни работници, хора, които планират да се преместят само за няколко години, както и за хора, които планират да емигрират за постоянно. Всички тези страни също изпитват застаряване на населението, намаляваща раждаемост и значителна емиграция, особено на млади хора.

Прогнозираният спад на населението между 1989 и 2050 г. е над 30% в Румъния и България и над 20% в Хърватия, Сърбия и Босна и Херцеговина.

Резултатите от преброяването през 2021 г. както в Хърватия, така и в България шокираха обществеността, като показаха, че Хърватия е загубила 10% от населението му през последното десетилетие, а България близо 11%, пише в доклада. Тези цифри обаче не бяха неочаквани за тези, които следят отблизо явлението. Увеличената емиграция на млади работници намалява нивото на формалната безработица (в България спадна от над 20% през 2001 г. на 4% през 2019 г.) и някои от тези страни трябваше да насърчават вътрешната миграция, за да запълнят празнините в заетостта, особено за сезонната работа.

istock
istock

Изселването на работници и проблемите, които създава за икономиките и политиката на тези страни, често се представят като неприятен страничен ефект от лошото управление в изпращащите страни и икономическата динамика на приемащите страни. „Използвайки най-добрите налични статистически данни, можем да кажем, че през 2010 г. е имало 308 089 български граждани, регистрирани като живеещи в ЕС плюс четири държави от Европейската асоциация за свободна търговия, но може да е имало много повече работници, които се трудят нелегално. До 2019 г. този брой нарасна до 890 000, потенциално включвайки много нередовни работници, които урегулираха положението си, сега имаха пълни права като европейски граждани да работят в други страни от ЕС”, се посочва в доклада.

Недостиг на над 200 000 работници има в България

Според Евростат през 2018 г. около 23 000 българи са заминали да живеят в други страни от ЕС, докато през 2013 г. това е около 12 500. В Румъния са заминавали над 100 000 души в други страни от Европейския съюз всяка година поне от 2013 г., а през 2018 г. над 200 000 души са напуснали. Според Световната банка над 20 процента от населението в трудоспособна възраст на Румъния живее в чужбина през 2017 г. През 2018 г. в Хърватия 30 000 души емигрират в други страни от Европейския съюз, докато през 2013 г. официалната цифра е близо 5 000 души, пише още в доклада.
 
Въздействието на пандемията COVID-19

След началото на кризата с COVID-19 десетки или дори стотици хиляди граждани се завърнаха по домовете си в балканските страни. Според съобщения в медиите и официални данни около 200 000 души са се върнали както в Босна, така и в Румъния, 110 000-150 000 в България, 30 000 в Албания и 24 000 в Хърватия. В Сърбия оценките варират от около 75 000 до огромните 400 000. Въпреки че някои от тези работници може да са решили да останат в страната си на произход, вероятно огромното мнозинство ще се върнат. Някои от работниците, завърнали се в балканските страни, могат да останат и да продължат да работят онлайн и по този начин могат да „работят през границите“, без да се движат физически. Дигитализацията на работните места е основно предизвикателство за разграничаването между национални работници, работници граждани на ЕС и граждани на трети страни.

istock
istock

Виртуални работници без граници
 
Въпреки че не емигрират физически, все по-голям брой работници „мигрират“ дигитално, като намират работа в ЕС и извън него, казват авторите на доклада. Този вид самостоятелна заетост, най-често свързан с ИТ сектора и творческите индустрии, но също и с писане и превод, административни услуги и други подобни задачи, които могат да се извършват онлайн, е пример за голяма промяна в начина, по който се извършва работата – промяна от това да имаш работа към работа за клиенти.

  За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg