През 2024 г. България е страната в Европейския съюз, където най-малко хора работят извънредно. Според данни на Евростат едва 0,4% от българите между 20 и 64 години са били на работа повече от 49 часа седмично. Това е най-ниският дял сред всички държави в съюза и значително под средното за ЕС ниво от 6,6%.
Тенденцията в Европа като цяло е към намаляване на извънредния труд – от близо 10% през 2014 г. до 7,1% през 2023 г. Експерти обясняват, че спадът се дължи както на по-стриктно прилагане на трудовото законодателство, така и на промяната в нагласите към баланса между работа и личен живот.
Ниска безработица, но остър недостиг на кадри в България
В България ниските стойности може да се свържат и с по-малко стимули за допълнителна работа заради сравнително ниското заплащане.
На обратния полюс са Гърция (12,4%), Кипър (10%) и Франция (9,9%), където дългото работно време остава масова практика. България обаче е редом до Латвия и Литва, където едва 1–1,4% от заетите работят повече от 49 часа седмично.
Статистиката показва и важни различия по групи: докато само 3,4% от наетите лица надхвърлят стандартната седмица, при самонаетите този дял скача до 27,5%. Особено засегнати от извънреден труд са квалифицираните работници в селското, горското и рибното стопанство (26,2%), както и мениджърите (21,1%).
От минимална до 13 000 лева: Големите разлики в предлаганите заплати у нас
Тези данни подчертават, че макар в България формално да има най-нисък дял на извънредно работещи, структурните различия остават съществени. Най-натоварени са самонаетите и определени професионални групи, което сочи, че балансът между работа и почивка все още е предизвикателство.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase