Времето на разположение се прилага в сектори като сигурност и охрана, здравеопазване, производство, кол центрове и др., посочи за БТА Антония Боянова, юрисконсулт в "Правен отдел" на КТ "Подкрепа".
Тези две форми са и възможност на работодателите да дадат допълнителни финансови стимули на работниците и служителите. Плюсовете за работниците - освен допълнителното възнаграждение, което е колкото за извънреден труд със съответните удръжки, е и осигурителният принос по двата вида допълнителна заетост. От използването на най-разнообразни форми на заетост имат полза както работодателите, така и работниците, обобщи Саръиванова.
Въвеждането на тези допълнителни трудови форми е свързано с фактори като непрекъсваемостта на някои производства, а не с други субективни фактори, като да речем по-голяма работоспособност през определи части на денонощието, посочи Жасмина Саръиванова.
Според нея България не се отличава от средноевропейското равнище по брой заети, които дават дежурства или са на разположение.
Приликите и разликите
Основната разлика между дежурството и времето на разположение е в това, че работниците и служителите при втората форма нямат задължението постоянно да са работното си място, а това става само при поява на конкретна задача за изпълнение, каза Жасмина Саръиванова.
В българското законодателство двете форми на заетост са въведени в Кодекса на труда и в съответните подзаконови нормативни актове, а през последната година заради необходимостта от хармонизиране с изисквания на общностното право се въведоха някои ограничения, коментира експертът. Сред тях е изискването на работниците или на служителите да не може да се възлага да бъдат на разположение в два последователни работни дни или в две последователни работни смени, както и в повече от два почивни дни за един месец, каза експертът, като уточни, че тези ограничения не се отнасят за медиците.
![istock](http://m.netinfo.bg/media/images/49295/49295134/orig-orig-rabotnik-rabota.jpg)
istock
При работата на разположение, когато това се налага от особения характер на дейността, може да се уговори задължение работникът или служителят да е на разположение на работодателя извън територията на предприятието, с готовност (при необходимост) да започне да изпълнява трудовите си задължения, поясни експертът. Времето на разположение не се отчита като работно време, ако на заетия не е била възложена задача за изпълнение. Ако работникът или служителят са на ненормиран работен ден, времето за разположение се установява в Правилника за вътрешния трудов ред на предприятието, като в предприятия, в които организацията на труда позволява, може да се установява работно време с променливи граници. Необходимостта от допълнителната форма на заетост - на разположение, позволява на работодателя при определена ситуация да може да се възползва от работника си за определена работа и по тази причина не се налага той да е постоянно на работното си място.
Парите и почивката
Фактически извършената работа през времето на разположение се отчита и заплаща като извънреден труд, посочи Жасмина Саръиванова. Тъй като дежурството е част от работното време, на работника или служителя се изплаща уговореното трудово възнаграждение.
Служебни задължения с личен автомобил - къде е законовата граница
Ако сме работили фактически по време на разположение, законът е предвидил на работника или служителя да бъде осигурен минималният размер на непрекъснатата междудневна и седмична почивка. Максималната продължителност на времето на задължение за разположение не може да е повече от 100 часа за един месец, за едно денонощие през работни дни – не повече от 12 часа, а през почивни – не повече от 48 часа. Най-общо казано колкото повече от служителите или работниците от една компания са на разположение или се включат в дежурства, толкова по-малко пъти в месеца ще им се налага да полагат тези форми на труд, коментира Жасмина Саръиванова, но посочи, че заради недостига на кадри това е трудно осъществимо.
![istock](http://m.netinfo.bg/media/images/50570/50570203/orig-orig-rabota.jpg)
istock
Индивидуалните трудови договори
Съгласието ни да даваме дежурство или да сме на разположение се удостоверява с подписването на индивидуален трудов договор, но това може да бъде уредено и в колективния трудов договор, каза Жасмина Саръиванова. В индивидуалния договор се уговаря и времето, което е необходимо за явяване на работа, а едва след подписването му законодателно е решена възможността работодателят допълнително да утвърди поименни графици за времето на разположение или за дежурства. При съмнения, че няма да може да изпълнява заложеното в индивидуалния договор във връзка с дежурствата или при на разположение, работникът или служителят изрично може да заяви, че няма да полага извънреден или нощен труд, както и труд по време на национални празници, но това трябва да го направим преди подписването на договора, уточни експертът.
Нормативната база обаче не изключва дори и след подписването на индивидуалния договор заетият да се договори с работодателя за отказ от допълнителната заетост с анекс към индивидуалния договор, обясни Жасмина Саръиванова. Тя обаче уточни, че в случая става въпрос за договаряне на волята на двете страни и посочи, че ако работодателят има нужда от определен кадър, той разчита на него, при положение, че е сключил със заетия индивидуален трудов договор при условия да разполага с неговата работна сила. По Кодекса на труда работодателят може да наложи дисциплинарни наказания при нарушения на трудовата дисциплина, отбеляза експертът.
В индивидуалния или в колективния трудов договор следва да се посочи мястото, на което се намира работникът през времето на разположение, а също така и времето, необходимо за явяване на работа, каза Боянова. По думите на синдикалния експерт с промени в Наредбата за работното време, почивките и отпуските се въвежда задължение на работодателя да утвърди поименни графици за времето на разположение, които се съхраняват най-малко 3 години, както и задължение да запознава предварително служителите с тези графици. Друго ново задължение за времето на разположение е за издаване на последваща заповед, в която да се посочва датата и часът на явяване на работа и продължителността на положения труд, която следва да бъде съставена в 3-дневен срок от деня, в който е положен трудът, каза Боянова.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
Коментари
2