Инцидентът на работното място не пита кога е удобният момент. Падане от скеле, срязване с машина, токов удар, инцидент по време на шофиране със служебен автомобил – това са само част от реалните случаи, които могат да засегнат всеки работещ.
В такъв момент човек не мисли за законови текстове, а за болката и последствията. Но истината е, че действията в първите часове след злополуката са решаващи – не само за здравето, но и за бъдещите ви права.
Работниците имат право да напуснат опасна работа без последствия
Българското трудово законодателство разглежда в детайли трудовата злополука както от гледна точка на правата и задълженията на страните, така и на осигурителната защита. Дефиницията за трудова злополука се съдържа в Кодекса за социално осигуряване, според който това е всяко внезапно увреждане на здравето, настъпило във връзка с или по повод изпълнението на трудовите задължения. Такава злополука може да възникне както на самото работно място, така и извън него – например по време на командировка или на път от и до работа, стига маршрутът да е обичаен и непрекъснат.
На теория защитата е солидна. Ако сте пострадали, работодателят е длъжен незабавно да регистрира инцидента и да започне разследване. В рамките на три работни дни той трябва да сформира комисия, която да установи фактите и причините за случилото се.
Ако комисията признае случая за трудова злополука, в рамките на пет дни се изпраща уведомление до Националния осигурителен институт. Следва вписване в специален регистър, а пострадалият получава право на обезщетения – за временна нетрудоспособност, инвалидност или, при тежки случаи, дори наследствени обезщетения за близките.
Но има едно голямо „ако“, което променя всичко: това законово обезпечение съществува само за работници с трудов договор. Ако нямате такъв – т.е. работите „на черно“ – по закон вие не съществувате като служител. Това означава, че работодателят може напълно да отрече, че сте бил част от екипа му. Без доказателства, без свидетели, без документална следа – вие оставате сами в опита си да потърсите медицинска помощ, болничен и каквото и да е обезщетение.
Кой заплаща за работното облекло във фирмата
Ситуацията се усложнява още повече, ако причината за злополуката е в неизпълнени задължения от страна на работодателя – например, ако не са ви били осигурени нужните лични предпазни средства. Законът го задължава да предостави всичко необходимо за безопасността ви според естеството на работата: каски, очила, защитни обувки, ръкавици, маски, колани, специализирано облекло – каквото е нужно според риска. Ако работите на строителен обект без каска и пострадате от падащ предмет, това не е просто небрежност – това е нарушение със сериозни последици.
Работодателят носи отговорност не само морално, но и юридически. Ако злополуката е резултат от негово нарушение – липса на обучение, неизправна техника, липса на контрол – той може да бъде подведен под административна или наказателна отговорност. А пострадалият има право да заведе гражданско дело за обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
Недекларираният труд е траен проблем при сезонната заетост
Пострадалият работник трябва да бъде настоятелен – да настоява за съставяне на акт за злополука, да потърси медицинска помощ и да пази копия от всяка бележка, диагноза и документ. При отказ от страна на работодателя или съмнение за укриване, работникът има право – и е силно препоръчително – да подаде сигнал до Инспекцията по труда, която има правомощия да извърши проверка и да наложи санкции при установени нарушения.
Истината е проста: вашата защита започва още с подписването на трудов договор. Без него вие работите на своя отговорност – без осигуровки, без гаранции, без реална помощ при злополука.
Ето защо никога не приемайте работа без договор, колкото и изгодна да изглежда. И не се примирявайте, ако работодателят не ви осигурява безопасни условия на труд – защото това не е каприз, а задължение, гарантирано със закон.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase