Вероятно сте свикнали да проверявате лихвите по банковите депозити с надеждата, че спестяванията ви ще натрупат поне мъничко доходност. Но често тази проверка носи разочарование — лихвите са доста ниски, а понякога парите ни просто „спят“ в банката и губят стойност заради инфлацията.
Освен депозитите обаче има редица други начини да съхранявате и умножавате парите си. И не, не говорим за акции, които мнозина смятат за прекалено рискови. Става дума за класически инструмент, който също носи доход от това, че предоставяте пари срещу възнаграждение, но работи по различен начин от депозита и носи свои рискове. Това е „златната среда“ на инвестициите — и точно там ще откриете облигациите.
Какво всъщност е облигация? Най-простото обяснение
Никак не е трудно да се обясни какво е облигация. Когато купувате облигация, вие на практика давате заем.
Струва ли си да инвестирате във фондове през банка
Точно така. Вместо да дадете заем на банката (както правите с депозита), вие давате заем на правителство или на голяма компания. Тези правителства и компании (наричани емитенти) се нуждаят от пари, за да финансират дейността си — да строят магистрали, да откриват нови заводи или да развиват технологии.
Като всеки заем, и този има ясни правила, които се описват с три ключови думи:
- Главница — сумата, която давате назаем. Например купувате облигация за 1000 евро. Това е вашата главница.
- Купон — лихвата, която получавате срещу това, че сте дали парите си назаем. Ако облигацията има 4% годишен купон, ще получавате по 40 евро всяка година.
- Падеж — датата, на която заемът приключва. На нея емитентът ви връща обратно цялата главница, тоест вашите 1000 евро.
Целият процес изглежда така: купувате облигация → получавате редовни лихвени плащания (купони) → на падежа си получавате обратно първоначално вложената сума. Звучи познато, нали?
Облигациите приличат на депозит, но не са депозит
Разликата между депозитите и облигациите се крие в три аспекта: доходност, риск и гъвкавост.
Първата и най-категорична разлика е в доходността. Докато лихвите по депозитите в евро у нас са символични, облигациите по правило предлагат по-атрактивна възвръщаемост.
Как работят фондовите борси и как се формират цените на акциите
Това ни води до въпроса за риска. Тук депозитът има едно безспорно предимство — в Европейския съюз влоговете са гарантирани от държавата до 100 000 евро на човек в банка, което ги прави практически безрискови. При облигациите рискът може да е нисък, умерен или висок според емитента, срока, валутата и условията на емисията. При облигации на финансово стабилни държави рискът обикновено е нисък; при корпоративните облигации той е по-висок и зависи от състоянието на компанията — затова и доходността при тях обикновено е по-голяма.
И накрая идва гъвкавостта. Ако изтеглите парите си от срочен депозит преди падежа, почти винаги губите натрупаната лихва. При облигацията е различно — ако тя се търгува на вторичен пазар и има достатъчно ликвидност, можете да я продадете преди падежа по текущата ѝ пазарна цена. Но тази цена може да е по-ниска от покупната, особено ако лихвите междувременно са се повишили или интересът към конкретната емисия е слаб.
Нека направим проста сметка. Представете си, че имате свободни 10 000 евро за период от 3 години:
- Вариант А: Банков депозит. При символична лихва доходът ви за три години ще е едва няколко десетки евро.
- Вариант Б: Държавна облигация с прилична годишна доходност. За същия период доходът може да е няколкостотин, дори над хиляда евро.
Разликата е повече от очевидна. (Конкретните проценти се менят според пазара и момента, затова гледайте на тези числа само като илюстрация на принципа, а не като обещание.)
📌 Ако още се чудите как изобщо да разпределите спестяванията си между различните инструменти, вижте материала ни „Акции, облигации или имоти — къде да вложите парите си“ и „Диверсификация на инвестициите“.
Държавни или корпоративни облигации
Това е важно разграничение, което определя нивото на риск и доходност.
Държавни облигации (у нас познати като ДЦК — държавни ценни книжа) са заемите, които тегли държавата. Смятат се за „златния стандарт“ за сигурност, защото рискът едно правителство да фалира е минимален. Държавата обикновено разполага с повече инструменти от една компания — данъци, бюджетна политика, достъп до пазари — но това не премахва напълно риска. Заради тази висока сигурност те носят по-ниска доходност в сравнение с корпоративните.
Корпоративни облигации са заемите, теглени от компании. Тук рискът е малко по-висок, защото и голяма компания може да изпадне в затруднение или да фалира. За да компенсират инвеститорите за този допълнителен риск, компаниите предлагат по-високи купонни плащания. Затова и потенциалната доходност при тях обикновено е над тази на държавните облигации.
Колко предвидима е доходността на облигациите?
Когато купувате облигация, вие сключвате един вид договор с емитента. Този договор предвижда две основни задължения за емитента:
- Изплащане на купоните — емитентът е правно задължен да ви плаща договорената лихва на точно определените дати.
- Връщане на главницата — емитентът е правно задължен да ви върне цялата номинална стойност на датата на падежа.
Ако купите облигацията при ясна цена и я държите до падежа, доходността ви е предвидима — при условие че емитентът изпълни задълженията си.
Пример. Купувате 5-годишна държавна облигация по номинал за 10 000 евро с 4% годишен купон. Тогава очакваните плащания са:
- Година 1: 400 евро
- Година 2: 400 евро
- Година 3: 400 евро
- Година 4: 400 евро
- Година 5: 400 евро (последен купон) + 10 000 евро (главницата)
Общо след 5 години: 12 000 евро. Полученият лихвен доход е 2000 евро.
Ако задържите облигацията до края и емитентът изпълни задълженията си, тази доходност е предвидима. Ако обаче продадете преди падежа, цената може да се е променила — когато лихвите на пазара се покачват, цените на облигациите обикновено спадат, и обратно.
Какво представляват ETF фондовете и как да изберете подходящия за вас
Кое НЕ е гарантирано?
Гаранцията е толкова силна, колкото е силен този, който я дава. Ключовото условие е емитентът да не фалира — това е т.нар. кредитен риск.
При държавните облигации на финансово стабилни държави рискът от неизпълнение обикновено се счита за много нисък, но не е нулев. Причината е, че държавата разполага с много инструменти да си осигури средства. Затова държавните облигации се ползват като еталон за сигурност.
При корпоративните рискът е по-висок. Една компания може да изпадне в затруднение и да не успее да плати дълговете си. Именно затова компаниите предлагат по-високи купони. За да преценят колко рискова е дадена компания, инвеститорите се ориентират по кредитните рейтинги на агенции като S&P, Moody’s и Fitch.
За разлика от акциите, където доходността зависи от пазарни настроения и бизнес резултати, при облигациите емитентът има ясно правно задължение за плащане. Това ги прави по-предвидим инструмент, особено подходящ за онази част от портфейла ви, която искате да е стабилна и с по-нисък риск.
Как се купуват облигации и за какво да внимавате
Обикновено покупката става чрез банка или инвестиционен посредник. Те могат да ви предложат както облигации при първичното им емитиране, така и вече съществуващи на вторичния пазар (например на Българската фондова борса).
Няколко важни бележки:
- Облигациите не са депозит. Те не са покрити от Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Ако компанията, чиято облигация сте купили, фалира, може да загубите вложеното. Затова при корпоративните облигации е важно да избирате финансово стабилни емитенти.
- Цените на вторичния пазар се менят. Ако продадете облигацията преди падежа, цената ѝ може да е по-висока или по-ниска от тази, на която сте я купили.
- Потърсете професионален съвет. Ако се чувствате несигурни, разговор с лицензиран инвестиционен консултант или с вашия банкер може да ви даде нужните насоки.
📌 Ако едва прохождате в инвестирането, започнете с „Как да инвестирате с малки суми“ и „Гарантиране на влоговете — докъде стига защитата“.
Данъчно облагане на дохода от облигации
Тук често се бърка, затова си струва да го уточним. Разграничението не е „държавни срещу корпоративни“ облигации, а къде е емитирана облигацията.
По правило купонните плащания (лихвите) от облигации са доход, който се облага с 10% по ЗДДФЛ. Законът обаче предвижда важно изключение в чл. 13, ал. 1, т. 9: необлагаеми са лихвите и отстъпките от облигации — държавни, общински и корпоративни — стига да са емитирани съгласно законодателството на България или на друга държава от ЕС/ЕИП.
С други думи:
- Облигации, емитирани съгласно законодателството на България, друга държава от ЕС или държава от ЕИП — лихвите и отстъпките по принцип са необлагаеми в България (включително български ДЦК и корпоративни облигации на емитенти от този режим).
- Облигации, емитирани извън този режим — лихвите по принцип са облагаеми в България (по реда на чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ), освен ако не е приложимо друго специално правило или спогодба за избягване на двойното данъчно облагане.
Отделно от лихвите стои капиталовата печалба — тоест печалбата, ако продадете облигацията по-скъпо, отколкото сте я купили. Когато сделката е извършена на регулиран пазар в ЕС/ЕИП, при определени условия законът допуска тази печалба да е необлагаема (чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ).
Има и още един слой — данък при източника в чужбина. Дори когато България не облага дадена лихва, чуждата държава, в която е емитентът, може да удържи свой данък, преди парите да стигнат до вас.
На практика задълженията ви зависят от това през какъв посредник инвестирате, къде е емитирана облигацията и дали доходът е облагаем в България. При български посредник част от данъчната обработка може да минава служебно, но това не означава автоматично, че винаги нямате ангажимент. Ако инвестирате през чуждестранен онлайн брокер или получавате облагаем доход от чужбина, по принцип трябва сами да проверите дали се подава годишна данъчна декларация.
📌 За практическата страна на декларирането вижте „Как да попълните годишната данъчна декларация“ и „Данъци върху капиталовите печалби“.
Изводът е прост: облигациите не са сложен и страшен продукт само за експерти. Те са логична следваща стъпка за всеки, който търси спестяванията му да работят по-ефективно, без да поема високите рискове на пазара на акции. Предлагат предвидимост и регулярен доход, а в определени пазарни условия могат да предложат по-добра доходност от банковия депозит — но срещу различни рискове.
Тази статия има информативна цел и не представлява индивидуален инвестиционен или данъчен съвет. Данъчното третиране зависи от конкретните обстоятелства и може да се променя — при съмнение се консултирайте с лицензиран специалист.
За други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook или Google News Showcase