Сивата икономика и българските емигранти имат основен принос за нарастването на депозитите в банките. Това обясни на специална пресконференция за кризата вчера икономистът Емил Хърсев.

Според последните данни на Българската народна банка (БНБ) влоговете на населението са се увеличили с малко над 11% за последните 12 месеца. В абсолютни цифри това прави 28,42 млрд. лв. само по сметките на домакинствата.  Влоговете на фирми и държавни ведомства също нарастват. Освен това банковата статистика сочи, че 492-ма българи имат над 1 млн. лв. на влог, като само за година техният брой се е увеличил с 66.

През последната година българските емигранти пък изпращат средно месечно 70 млн. лв.

Емил Хърсев обясни, че хората слагат свободните си пари на влог в банка поради две основни причини. Първата е сигурността, а втората е, че в момента у нас реалната доходност по депозитите (лихвата минус инфлацията) все още е положителна.

За ЕС тя е средно минус 4 на сто затова не липсват случаи гърци да теглят парите си от техните банки и да ги депозират у нас, обясни нагледно Хърсев.

Според икономиста не е учудващо, че в условията на криза милионерите у нас се множат. „Намаляването на производството означава освобождаване на капитал”, обясни Хърсев. Той даде нагледен пример с търговец на коли, на когото преди кризата са му трябвали 5 млн. лв. оборотни средства, за да купува автомобили от Италия и Испания и да ги продава у нас. С настъпването на кризата обаче  търсенето на коли е спаднало и е намалило в пъти нуждата от оборотни пари. Така част от тези 5 млн. лв. се озовават на влог. Най-нормалното нещо при рецесия и при депресия е да растат капиталите в банка, смята икономистът.

Според всички икономисти, които взеха участие в пресконференцията, новата криза няма да бъде дълга и тежка. Тя се отрази на България, но страната ни няма да бъде сериозно засегната.

Според Кольо Парамов е добре, че кризата се е случила сега, за да може да се докаже, че тя не е толкова дълбока и тежка. По мнението на Хърсев пък летните кризи не могат да бъдат много дълги.

Големите кризи се случват през октомври и ноември

смята още икономистът. „Няма начин България да бъде сериозно засегната от сегашната криза, макар да има отражение”, коментира още Хърсев. Според него финансовите кризи се отразяват на хората с капитал - когато нямаш акции, няма как да ти се обезценят, даде пример икономистът. Дори някои банки да имат в портфейлите си европейски или американски ценни книжа, техният дял е минимален и не носи опасност, допълни той.

Проф. Гарабед Минасян от Икономическия институт на БАН смята, че в момента за България най-добрата стратегия е да се придържа към макроикономически параметри, които гравитират към средните за еврозоната, т.е. да се придържаме към основната европейска група.

Икономистите се обединиха около мнението, че проектът "евро" е все още млад и спорен. Една синтетична валута не може да издържи без единна фискална политика зад нея, коментира Хърсев.