Повечето граждани асоциират ДДС с фирмите и дори не подозират, че и те в някои случаи трябва да се регистрират и плащат данъка. Въпреки че това е записано в закон още преди 16 години.
Въпросният данък направи неспокоен съня на много хора с високи доходи през миналата седмица. Тогава от Националната агенция за приходите (НАП) обявиха, че започват проверки за нерегистрирани в срок лица. Всъщност законовото задължение далеч не касае всеки с доходи над 50 хил. лева за година. Регистрацията по ДДС най-често се изисква от хората със свободни професии като адвокати, архитекти и т.н.
Кога да се регистрирам
Покрай вдигналия се шум все повече хора се чудят дали трябва да се регистрират по ДДС. Преди да започнете да ровите за фактури, служебни бележки за хонорари, договори и т.н., трябва да се уверите дали е нужно да правите това. Не всеки доход, различен от заплатата ви, формира т.нар. ДДС праг, който е 50 хил. лв. и се изчислява на база сумата на приходите за 12 поредни месеца. Дори не е необходимо те да са в рамките на календарната година.
За да разберете дали доходите ви надминават този праг, трябва да ги анализирате и да ги разделите на две групи (виж карето) - такива, които влизат в облагаемия оборот за регистрация по ДДС и такива, които не се включват. Във втората група са заплатата ви по трудов договор, доходи, получени от наем на имот за жилищни нужди на физически лица и др. Ако притежавате жилище и го отдавате под наем на студенти например, този приход няма да бъде включен в облагаемия ви оборот за регистрация по ДДС. Същото се отнася и за доходите от управление и контрол на дружества – дивиденти, бонуси, заплата на управители и т.н.
Основният принцип оттук нататък при разделянето на доходите ви е дали те са от независима икономическа дейност, която извършвате или не. Така например ако продадете един апартамент, това би била единична сделка, която не е вашата основна работа. Постъпленията от такива сделки не би трябвало да се добавят към облагаемия оборот по ДДС. Не са независима икономическа дейност и сделките, които представляват разпореждане с лично имущество, като покупка и продажба на коли и др. "Но ако например купувате и продавате имоти, коли и други вещи с цел печалба, тогава вече тези суми се калкулират в облагаемия ви оборот", коментират от НАП.
Към групата на доходите, които се сумират и определят облагаемия оборот, спадат най-често хонорарите, приходите по граждански договори и т.н. Важно за изчисляването на сумата от доходите от независима икономическа дейност е, че парите се броят към датата, на която са ви изплатени. Например, ако извършвате консултантска услуга на стойност 50 хил. лв., но сте се разбрали със своя клиент да ви плаща по 25 хил. лв. на година, ще фактурирате хонорара си на два пъти. Така, въпреки че цялата услуга достига минималния праг за регистрация по ДДС, такова задължение за вас няма да възникне.
В т.нар. облагаем оборот се включват и приходите от извършени финансови и застрахователни услуги, каквито са работата като застрахователен агент или ако давате заеми и печелите лихви. Този вид доставка на услуги обаче по закон е освободена от ДДС и въпреки че сте регистриран по закона, върху тях няма да се налага да начислявате 20% косвен данък.
Има и още едно изключение. Ако сте получили хонорар по консултанстки договор с чуждестранна фирма до края на миналата година, тези пари не се взимаха предвид при сметките дали трябва да се регистрирате по ДДС. От началото на 2010 г. обаче законът е променен. По силата на новите разпоредби, ако такива доходи са получени от ЕС, те вече ще влизат в този облагаем по ДДС оборот. Върху тях не се дължи данък, но ще трябва да подавате VIES декларации (задължителни за търгуващите между страни членки). За възнаграждения по консултантски договори с компании от страни извън ЕС нещата остават същите.
Ами сега?
Ако доходите ви от независима икономическа дейност в един момент надхвърлят 50 хил. лв., трябва да се регистрирате в НАП по Закона за ДДС. Заявление за регистрация се подава до 14 дни след като сте получили сумата, с която минавате този праг. Приходната администрация преглежда заявлението в 7-дневен срок, след което ви дава или отказва разрешение за регистрация. Имате възможност да се регистрирате и доброволно, без да отговаряте на изискването за оборот 50 хил. лв., като процедурата и сроковете са същите.
Ако по една или друга причина не се регистрирате, но сте били длъжни да направите това, подлежите на глоби и служебна регистрация. Санкциите са две - едната е за това, че не сте се регистрирали в срок, а размерът й е от 500 до 5000 лв. Другата е по-солена и, грубо казано, размерът й е равен на невнесения, но дължим данък, но не по-малко от 500 лв. Или казано по друг начин, заради неспазването на закона ще трябва да плащате ДДС два пъти.
Точният размер на дължимия към държавата данък се установява след ревизия. А сумата се изчислява от данъчните служители и се посочва в издадения от тях ревизионен акт. Нарушителят няма право да си приспада данъчен кредит за дължимия по акт данък. Санкцията естествено може да се обжалва пред данъчните и в съда. Това не е всичко. Върху неплатения данък се дължи и лихва, която е основният лихвен процент (ОЛП) за съответния период плюс 10 пункта. Ако искате лихвите ви да спрат да текат при обжалване на ревизионния акт (а това понякога отнема години), трябва да платите дължимото на държавата. Ако не го направите, данъчните ще предприемат по-строги мерки като запор на сметки или имущество. Ако се окаже, че все пак правото е на ваша страна, данъчната администрация е длъжна да ви върне внесената преди това от вас сума заедно с лихва.
Така. Вече сте щастливо регистрирани по ДДС. От този момент си имате и нови задължения. Всеки месец ще трябва да изготвяте и подавате справка-декларация и дневници за покупките и продажбите по ДДС, които сте извършили. Не е необходимо да водите счетоводство подобно на фирма и можете да ползвате безплатния софтуер от сайта на НАП. Е, не се отчайвайте, защото като всяко нещо без пари и софтуерът на данъчната администрация създава проблеми. Законодателството е много динамично и правилното водене на документацията все пак изисква да се познават актуалните разпоредби. Затова много хора прибягват до услугите на счетоводители, а това означава и допълнителни разходи. Възможно е да си водите документацията и сами.
Хората казват, че когато губите нещо, печелите друго. Така и регистрацията по ДДС си има и своите предимства. Такова е възможността да се ползва данъчен кредит, т.е. да си приспаднете платения ДДС, ако контрагентът ви също е регистриран по ДДС. Данъчен кредит може да се ползва само ако закупените стоки и услуги са свързани с икономическата ви дейност. Не можете да си купите например състезателен мотор и да си го приспаднете като разход за адвокатската ви кантора.
Изход от системата
След като веднъж сте се регистрирали по ДДС, това не е завинаги. Възможно е да се дерегистрирате, като изискването за това е за година и половина облагаемият ви оборот да е бил под 50 хил. лв. Процедурата е сходна – подавате заявление за дерегистрация и в седемдневен срок от администрацията решават дали имате право.
Според данъчни консултанти има вариант да избегнете ДДС регистрацията. Често използвана в практиката законна схема е, след като видите, че достигате 50 хил. лв. оборот, да си регистрирате търговско дружество и да започнете на негово име и сметка да извършвате икономическа дейност. Така трупате облагаем оборот на своята фирма. Най-евтина е регистрацията на едноличното дружество с ограничена отговорност (ЕООД), в което вие сте собственик на всички дялове. За разлика от ЕТ не носите и лична отговорност. Началният капитал, който се изисква за подобна фирма, е 2 лв. Ако на името на вашето ЕООД се натрупа оборот 50 хил. лв., ще трябва да го регистрирате по закона за ДДС. Законодателството не ви ограничава в броя дружества, които можете да си регистрирате, затова принципно нищо не ви спира да си направите ново. Многобройните подобни упражнения обаче невинаги са оправдани. Въпрос на сметки и лична преценка е в кой момент все пак ще преминете към регистрация по ДДС.