Предлагат увеличение на осигуровките по граждански договори

Бизнесът се обяви против приравняването на гражданския договор към трудовия. Това става ясно от становище на Асоциация на индустриалния капитал по предложените промени в редица данъчни закони от Министерство на финансите.

АИКБ категорично се противопоставя на предложението за дописване на дефиницията за трудови правоотношения, като се добавят „и правоотношения, които по своя характер представляват наемане на работна сила, без да е сключен трудов договор“. В мотивите е посочено, че сега съдебната практика не допуска НАП да квалифицира един договор като трудов, дори да са налице всички характеристики за това, което води до отмяна на актове от съда.

От АИКБ цитират тълкувателно решение на Върховния административен съд, в което се казва, че органите по приходите не разполагат с правомощия инцидентно да обявяват (констатират) съществуването на трудови правоотношения, прикрити от привидни граждански договори, тъй като такава компетентност имат само и единствено контролните органи на Инспекцията по труда“.

С предложеното допълнение на дефиницията МФ иска да узакони незаконосъобразните действия на НАП и да осигури право на приходната агенция, която не е компетентна по въпроса, сама да преценява кога една работа отговаря на характеристиките на трудово правоотношение и кога остава в обхвата на извънтрудовите правоотношения (ЗЗД) и то с мотива, че съдът отменя ревизионните актове на НАП, посочват от бизнеса.

И напомнят, че с приравняването на гражданския договор към трудов отпада правото да се приспадат нормативно признати разходи за дейността, което автоматично означава по-висока данъчна основа, по-голям данък върху доходите и по-големи осигурителни вноски. Към осигурителните вноски ще се добавят и вноски за общо заболяване и майчинство, за трудова злополука и за безработица, което означава съществено повишаване на данъчно-осигурителната тежест при извънтрудовите правоотношения.

Според АИКБ предложението, с което се въвежда данъчно облекчение в размер на 0.5% от начисления ДДС, но не повече от 100 лв. месечно за регистрирани фискални и системни бонове от физически лица, няма да постигне целта си, защото мярката е неправилно оразмерена и полученото данъчно облекчение не е адекватно на положените усилия за регистриране на фискални бонове.

Имайки предвид редицата от ограничения, които поставя чл. 22ж (фискалният или системният бон да е издаден от лице, извършващо определена дейност; да е до 2000 лв.; да не е фактура или към него да има издадена фактура), както и средната стойност на издадените фискални/системни бонове (10-12лв. ), това означава, че за усилието за получаването, съхранението и регистрирането на 1 касова бележка на стойност 12 лв.(2 лв. ДДС) човек ще получи право в края на годината да приспадне от данъчната си основа 0.01 лв., с което ще спести данъчно плащане в размер на 0.001 лв.  За да се получи максималния размер на данъчното облекчение – 100 лв. на месец , ДЗЛ трябва да похарчи месечно 120 000 лв. за покупки в брой или 4 000 на ден (всеки ден), или 500 лв. на час (всеки час).

Бизнесът обаче подкрепя въвеждането на нормативно признати разходи в размер на 10 на сто при определянето на облагаемия доход от продажба или замяна на финансови активи и чуждестранна валута, като за пръв път и виртуалните валути са изрично посочени като финансов актив. При извършването на такъв тип сделки физическите лица заплащат и допълнителни разходи за регистрация, такси, комисионни и т.н., които в момента не се приспадат. Работодателите са за разширяването на обхвата за предоставяне на информация от платците на доходи, касаеща необлагаемите доходи. Наличието в държавна институция на информация за всички доходи (облагаеми и необлагаеми) на всички лица ще създаде предпоставки за точно определяне на социално слабите и нуждаещите се от социално подпомагане граждани, което ще фокусира социалните помощи и подобри ефективността на публичните разходи, посочват от АИКБ.

Ще върнат ли 20% ДДС за ресторантьорите

Те обаче са против удължаването на срока за ползване на намалена данъчна ставка за доставка на хляб и брашно. Изследванията показват, че намалената данъчна ставка не води до намаляване на цената на стоките, което означава, че целта на данъчното намаление не беше постигната. Така мярката не е ефективна и по отношение на ограничаване на потребителската инфлация. Принципната позиция на АИКБ е, че погрешно и икономически необосновано е да се провежда социална политика чрез намаляване на данъци/данъчни ставки.

Публичните ресурси са ограничени и те трябва да се разходват ефективно и ефикасно, а от намалените данъци/данъчни ставки се ползват и субекти, които нямат нужда от социално подпомагане. Например -  100 000 българи са декларирали пред НАП месечни доходи над 5 000 лв. купуват „евтини“ хляб и брашно, необложени с ДДС. АИКБ смята, че данъчните ставки по ЗДДС трябва да се върнат на нивата преди COVID-кризата, а нуждаещите се социално слаби граждани трябва да бъдат подпомогнати от системата на социалното подпомагане. В тази връзка подкрепяме отпадането на намалената ставка по ЗДДС на доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, като и на услуги за използване на спортни съоръжения.

Тази мярка изигра своята роля в периода на ограничаване на стопанската дейност заради пандемията COVID-19. Три години по-късно и двата сектора са се възстановили и регистрират рекордни приходи от продажби и печалби, тъй като потребителското търсене надхвърли предкризисните нива. В същото време тези браншове остават сред първенците по „сиви“ практики и избягване на данъчно облагане. Намалените ставки по ДДС увеличават данъчните измами и намаляват приходите в държавния бюджет.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg